Elizabeth’s POV
Цялата изтръпнах щом видях номера на лекуващия лекар на Роуз, сърцето ми спря и в главата ми започнаха да се заформят всевъзможни сценарии всички с лош завършек.
- Ало. – отговорих тихо едвам тържейки телефона си.
- Здравей Елизабет знам, че си извън града, но трябва да поговорим за нещо важно. Знам, че не е за по телефона, но е необходимо. – започна доктор Грийн подклаждайки притесненията ми.
- Да, няма проблем. Кажете какво има? – попитах губейки търпение. Мислите ми щяха в скоро време да ме побъркат. Доктора въздъхна и започна да говори.
- Имаме проблем. Организма на Роузмари започва да отхвърля медикаментите, които й давахме до момента и състоянието й се влоши в последните два дни. Можем да изготвим нов списък с лекарства, но не гарантираме дали ще й понесат и дали няма да нанесат щети. Очаквахме това да се случи, но не и толкова бързо. Трябва да се направи първата операция за да можем да приложим новата схема за лечение. – каза и спрях да усещам цялото си тяло. Още от самото начало ме предупредиха, че някой ден организма й просто ще спре да приема лекарствата и че тогава няма да има друго решение освен да се направи операция, но не предполагах, че този момент ще дойде скоро. В момента имах чувството, че съм в менгеме. Трябваше аз да взема решене за живота й и трябваше да е бързо. И идея си нямах колко пари има общо в сметката ми и бях на ръба да се побъркам.
- Каква е сумата за операцията? – попитах.
- 95 000 пауна плюс 2000 за новото лечение. – отговори.
- Може ли да ви звънна след пет минутки? – попитах все още треперейки.
- Разбира се. – отговори.
Веднага след това звъннах в банката за да проверя с какви пари разполагам и отговора 84 000 никак не ме зарадва. Бях на ръба на да се срина, бях в безизходица и нямаше никаква надежда.
- Найл трябва да поговорим. – казах като отидох в неговата стая.
- Може да почака. – измърмори съсредточен в играта си с Шон.
- Не, не може. – почти извиках. През изминалите няколко дни ме игнорирваше, държеше се с мен като с някаква вещ и сериозно започна да ме изнервя. Той изсумтя и захвърли джойстика настрана.
- Какво искаш сега? – сопна ми се и кръвта ми кипна. Бях отчаяна и бясна,а той ме дразнеше.
