A Friend

That

"Какво искаш да кажеш, Виктория? Че има духове в къщата?" попита мама.
"Да, точно това казвам. Откакто се преместихме тук стават странни неща с мен. Дори извън къщата. Мисля, че някой ме наблюдава.. когато се прибрах от училище, намерих заплашителна бележка на бюрото си." казах и усетих насъбиращите се сълзи в очите ми, които не исках родителите ми да виждат.
"Оо, миличка това е от стреса. Просто не си се адаптирала още и си напрегната. Но всичко ще е наред, ще видиш, че"
"Мамо, не ме слушаш! Не разбираш! Казвам ти, че нещо или някой ме следи и заплашва , а ти ми казваш да се успокоя?!"
"Не викай на майка си. Престани да си измисляш нелепи лъжи, с които да ни убедиш да се върнем, няма да стане. Сега живеем тук и точка! Разбра ли ме, момиченце?? Никакви духове няма и никой не те следи. Излез от филма и се спри." изказа се баща ми и продължи да се храни сякаш нищо не е било.
Не можех да остана повече там. Побягнах навън и тичах надолу по баира, докато стигнах до главния път. Накрещях се и заплаках. Тогава някой прошепна в ухото ми "Ще умреш." Секунда по-късно, още не се бях осъзнала и видях как към мен се насочва кола. Бях като закована на пътя, не можех дори да мигна. В този момент целият ми живот мина като лента пред очите ми.