A Friend

Наета ли съм?

-Ами да... реших, че отсега нататък трябва да съм по-представителен. Все пак движа с момиче от 21 век. Смених цвета и формата на косата си, сега остава и за дрехите да се погрижа.- обясни Джимин, сипвайки кафе и на мен.
-Радвам се на промените. Отива ти. А относно дрехи можем да идем на пазар след интервюто. До тогава можеш да облечеш нещо от старите дрехи на татко. Има доста запазени дънки и ризи. Все нещо трябва да ти стане.
Джимин кимна и седна срещу мен на масата. Закусвахме в мълчание, докато силен лай ни стресна. Съвсем бях забравила за кучето. Стоеше до вратата и ни гледаше, мяткайки опашка.
-Ела, момче! Хайде!-извика го Джимин и той веднага дотърча. Дадохме му да хапне.
-Наспа ли се добре? Трябва да си свежа днес.
-Да. Между другото трябва да сме там до 09:30. Предлагам да тръгваме вече. Само да ти дам нещо да облечеш.-станах от масата и отидох в стаята на нашите. Поразрових се из нещата на татко и намерих едни дънки и тениска на "Карибски пирати". Стана ми смешно, но трябваше да свърши работа.
-Джимин, ела за малко. Намерих ти парцалки от този век.-извиках аз и чух как протърква стола, за да стане и дойде към стаята. -Какво мислиш?-вирнах ги високо, после му ги хвърлих. Той ги улови и започна да ги разглежда.
-Ммм.., как се казваше тази дреха със срязаните ръкави? Тази е странна.-констатира той.
-Не са "срязани". Умишлено е така. Казва се тениска.
-Аха.. добре. Панталона , обаче, ми харесва!
-Това са дънки, Джимин. Не са като твоите панталони.
-Дъмки?
-ДъНки. Ох, ще свикнеш, хайде налувай ги и да се изстрелваме към заведението.-казах му и излязох, за да го оставя да се преоблече на спокойствие.
След малко той излезе. Изглеждаше толкова различно. Сякаш беше един от нас, от нашия свят и нашето време. Излезем ли навън никой нямаше да се осъмни, дори и да си помисли, че това красиво младо момче идва от 18в и не знае какво е хамбургер, кино или пък, че това, което носи се казва тениска.
Отне ми няколко секунди да се опомня, хванах си чантата, оставих храна на кучето и излязохме. Не вървяхме дълго и стигнахме до може би бъдещото ми работно място. Поръчах студен чай на Джимин, докато ме чака. Интервюто мина много добре, собственикът ме хареса, а и помни татко, така че се считах за наета. Щях да започна на следващия ден. Когато се върнах при Джимин, той си играеше със сламката и зяпаше в телевизора. Щом ме забеляза, скокна от мястото си и ме попита:
-Как мина? Наета ли си? Харесаха ли те?
Реших да го поизмъча малко, затова си замълчах и излязох от заведението с наведена глава. Той тръгна след мен и ме хвана за ръката.
-Вик.. какво стана? Не те ли-.. -беше тъжен
-Наета съм! Започвам утре!-извиках аз и заподскачах около него.
-Чудесна новина, гордея се с теб!
Спрях да скачам за момент.
-Наистина ли?
-Разбира се! Доказа, че си възрастна. Прелетя половината земно кълбо съвсем сама, осинови куче, намери си работа.. поемаш отговорности. Спечели уважението ми и вече в моите очи не си малкото момиче , с което се запознах.
-Толкова съм щастлива. Благодаря ти.
-Благодари на себе си.-приближи се към мен и ме прегърна.