A Friend

They

-Тъй като годишнината ни с баща ти наближава, искам да си купя хубава рокля, подходяща за повода. Ще ми помогнеш ли да си избера?-помоли мама, правейки кучешка муцунка. Знаеше, че ми е слабост.
-И... за целта трябва да отидем чааак до града, нали? До мола?-изпуфтях аз.
-Ахам. Моля~
-Добре, добре... е, ще тръгваме ли?-станах от стола и тръгнах към вратата, почесвайки главата си.
-Чакай ме, де.-подвикна след мен и подтичвайки ме настигна. Викнахме си такси и за нула време бяхме пред мола. След като майка ми реши какво точно търси, обиколихме магазините в търсене на въпросната "съвършена" рокля.
-Вероника, ако си харесаш нещо-кажи. Ще ти го взема.
-Добре, мамо.-учудих се... явно беше в добро настроение. Рядко ми купуваше каквото и да е, само ако е наистина необходимо. Реших да се възползвам.
Както се шляех из магазина, една нежна копринена червена рокля привече вниманието ми. Да, тази ще е. Взех я от закачалката и се вмъкнах в една от пробните.
Стоеше ми учудващо добре. Всъщност рядко носех рокли, но в тази имаше нещо особено. Исках да я имам.
-Много си красива с нея.- каза един глас, който ме накара да се усмихна.