"Джимин... съжалявам за загубата ти."- продумах аз и го погледнах в очите. Той само кимна. "Защо постоянно ми казваш, че ще умра? Дори на пътя преди катастрофата ми го прошепна."
"Защото си любопитна. И тя беше такава. Бе също като теб. Много си приличате. Просто искам да те предпазя. Не желая да те сполети същото."- каза той.
"Какво? Какво ѝ се е случило?"
"Убиха я. Заплашваше плановете на хора, които искаха да ми сторят зло. Тя се опита да ме защити и плати с живота си. Беше прекалено любопитна."
"З-значи... нашепванията... бележката на бюрото ми.. не си ме заплашвал. Опитвал си се да ме предупредиш. Нали?"
"Да. Виж, Вероника... аз виждам неща, които другите не виждат. И чувам неща, които другите не чуват. От тази страна нещата стоят по различен начин. В опастност си и не бива да си вреш носа, където не ти е работа. Не се интересувай и от мен толкова."-каза Джимин и си тръгна.
"Чакай! Бъди по-ясен! От кого да се пазя?"
В този момент на екрана на лаптопа ми се изписа "от всички"
YOU ARE READING
A Friend
Short Story-Не мога да направя това, което искам. Правя това, което мразя. -Какво правиш? -Живея...
