Върнах снимките в кашона и го смъкнах долу. Седнах на спалнята си и се разрових отново. Попаднах на писма и дневници, прочетох ги и лека полека събрах парченцата. Оказа се, че тази къща е най-старата в града и през 19в. тук са живели много заможни хора заедно с единствения си син. Обичали го много, затова му осигурили най-доброто образование и му намерили подходящо момиче за съпруга. Което обясняваше снимката, която бях видяла на тавана.
Всичко вървяло добре, годежът минал и било ред на сватбата, но точно три дни преди нея годеницата му загинала при неизяснени условия. След това нещата тръгнали на зле. Младият мъж бил опустошен и загубил вяра и желанието си за живот. Постъпил в психиатрия, където прекарал седем години. Животът му се сринал.
"Какво правиш?"- гласът ме стресна и изтървах всичко, което държах.
"А-аз... само.. исках да разбера повече за теб и."- запелтечих аз, изплашена, че съм го ядосала. Той се приближи към мен и прошепна в ухото ми: "Любопитсвото ти ще те убие."
YOU ARE READING
A Friend
Short Story-Не мога да направя това, което искам. Правя това, което мразя. -Какво правиш? -Живея...