A Friend

/28/

-Защо се прибра толкова рано от училище?-попита ме Джимин.
-О.. З-защото ми стана лошо. Исках да си легна и...
-Защо ме лъжеш?-повдигна вежда.
Гледах го и не знаех как да реагирам. Познаваше ме твърде добре. Пържех се под погледа му и накрая свалих гарда.
-Тормозят ме в училище. От седмици.. и не издържам повече. Просто си тръгнах.
-Защо не си ми споделила досега?? Аз ще се оправя.-каза той и стана. Аз скочих след него.
-Не! Чакай, стой. Не се забърквай в неприятности.
-Моя работа е да те пазя. И ако не можеш да разрешиш даден проблем, аз да съм там да ти помогна.
-Недей, аз ще се оправя.. само не се меси.
-Но защо?
-Защото всичко стана заради теб! Заради това, че се намеси първите пъти.-изнервено казах аз, повишавайки тон. Джимин се сепна, никога не ме бе виждал да реагирам така.
-Аз... съжалявам, не съм искал да ти навредя.-рече тихо той, навеждайки глава.
-Забрави. Само... стой настрана.
Той кимна и изчезна.
-Имах предвид да стоиш настрана от тях, не от мен!-извиках след него, но нямаше смисъл. Огледах се, не се появи и аз изпуфтях. Тупнах на леглото и отново се зачетох в смахната книга на баба му.

И защо продължавам да пиша тази книга??? 🤔🤔😒