A Friend

The

"К-кой ме познава? А Вие кой сте?" попитах аз непознатия и го гледах объркано.
"Аз съм брат му. Живеехме в тази къща. О-отивах на гробищата, когато ти изскочи пред колата." обясни той.
"Добре, но кой е брат Ви? В нашата къща ли сте живели?"
"Да. Ще го видиш. Много скоро." каза мъжът и загуби съзнание. По най-бързия начин извиках сестрата, за да се погрижи за него и излязох. Бях много объркана. Но бях твърдо решена да разбера какво става.
След като се убедих, че мъжът е добре, се прибрах вкъщи и се сблъсках с изнервените си родители. Не им казах нищо, просто се качих в стаята си и се заключих. Щях да правя нещо, което не мислех, че ще направя някога-щях да викам призрак.
"Е-ехо? Тук ли си? Кой си ти?" заговорих аз и очаквах отговор. Почти бях сигурна, че нищо няма да се получи и ето, че получих отговор. На незнайно как замъглилото се огледало се изписа думата "Здравей".
"Ъм.. здравей. Може ли да те видя?"
В следващия момент виновникът за всичко се появи. Стоеше пред мен и се взираше в ококорените ми очи.
"Кой си ти?" попитах го аз.
"Приятел." отговори и изчезна.