A Friend

💤

Когато отворих очи отново, се намирах близо до една скала. Тревата гъделичкаше босите ми крака. Насреща ми Джимин бе седнал накрая на скалата и гледаше надолу.
-Недей!-извиках аз. -Не скачай, Джимин!
Той се обърна към мен и ми се усмихна толкова безгрижно, че за момент ме обърка.
-Няма да скачам.-рече простичко той.-Защо да го правя? Животът е хубав. Не мислиш ли?
Аз просто кимнах и се приближих към него. Надникнах надолу и видях плажна ивица, а докъдето погледът ми стигаше.. безбрежно море.
-Къде сме?-попитах го, слагайки ръка на рамото му. Той стана, хвана ме за ръка и ме погледна предизвикателно.
-Готова ли си?
-За какво?
-Да слезем долу, глупаче.
-Няма ли пътечка или нещо подобно?-притеснено попитах, а той се засмя.
-Прояви смелост. Заслужава си, долу е прекрасно.
-Но нали каза, че няма да има скачане.
-Научи се да ме слушаш. Казах, че аз няма да скачам. Не съм казвал нищо за това, че ние няма да скачаме.
-Н-но... страх ме е.
-Вярваш ли ми?
-Разбира се.
-Тогава няма от какво да се страхуваш.-стисна по-силно ръката ми и кимна в знак, че трябва да скочим. Броихме до три, затворих очи и скочих. Когато отново ги отворих, бяхме вече на плажа. Вълните се удряха в скалите или заливаха донякъде пясъка. Все още държейки се за ръце, се приближихме към водата и намокрихме ходилата си. Водата бе приятно хладна. Бе безлюдно.. тихо.
-Защо ме доведе тук?-обърнах се към Джимин, нарушавайки настанилата се тишина.-Можеше да е всяко друго място. Защо тук? Защо това? Той не откъсвайки поглед от хоризонта заговори:
-Винаги съм обичал морето. Ужасява ме и ме успокоява в същото време. Така оставам насаме със себе си и мисля. Взирам се във водата и сякаш виждам решението на всички проблеми. Е.. поне виждах. Сега нямам никакви. Освен това.. с нея обичахме да идваме тук.
-С Розали?
Той кимна. Обожаваше да плува. А мен винаги ме беше страх да не се удави. Влизаше прекалено надълбоко. Но за щастие страховете ми никога не се сбъдваха. Излизаше от водата и идваше да легне на пясъка до мен.
-А ти защо не си влизал с нея? Не можеше да плуваш ли?
-Нещо такова.-Джимин въздъхна и махна с ръка пред лицето си, сякаш гонеше досадно насекомо. -Както и да е, не те доведох тук, за да говорим за миналото, а за да се забавляваме. 
-И как по-точно?-полюбопитствах аз, все още мислейки за това, което ми каза.
-Така!-отговори той и ме опръска с вода. Аз му отвърнах, после той на мен и така се окъпахме почти целите. Тичахме по брега, смеховете ни отекваха, а малките капчици вода блестяха в косите ни на слънцето. Когато се изморихме, седнахме на пясъка, за да успокоим дишането си. Смехът на Джимин бе най-прекрасният звук, който някога бях чувала. Исках да го чуя отново, затова реших да проверя дали има гъдел.
-Какво правиш, Вероника? Сприии.-повтаряше през смях и се гърчеше, опитвайки се да се измъкне от ръцете ми. Аз не спирах да го гъделичкам и да се наслаждавам на сладката гледка.
След секунда ме издебна и успя да хване ръцете ми в едната си ръка и да ме гъделичка с другата.
-Ааа, Джимин! Спри, моля тееее
-Ти спря ли, когато те молех? Сега си отмъщавам.
-И аз ще спра, моля те, само н-недей..
В крайна сметка постигнахме съгласие. Дишането ми се поуспокои. Погледнах го. Беше се изпънал по гръб, с ръце зад врата. Очите му бяха затворени и едва забележима усмивка се бе настанила на устните му.
-Джимин?
Не ми отговори. Дали не чуваше? Може би бе заспал. Слънчевите лъчи галеха лицето му така приятно. Погалих го по бузката. Изчистих внимателно песъчинките, които бяха полепнали по нослето му. Той се размърда, но не се събуди. Това наистина бе най-прекрасният сън. За кратко забравихме за всичко останало и бяхме само двамата. А сега можех да го наблюдавам как спи. Толкова спокоен и невинен... толкова красив. Досущ някакво изкуство. И тогава ми просветна. Това беше само сън. Нямаше от какво да се страхувам, а и той не можеше да ме чуе... можех да го изкажа на глас. Това, което се страхувах да призная дори пред себе си. Можех да му го кажа, без дори да разбере. И щеше завинаги да си остане там. В този момент, на този плаж.. в този сън. Погалих го по главата.
-Обичам те, Джимин. Боже.. нямаш представа колко те обичам.