A Friend

Be

Бях се умислила. Не разбрах кога е минал денят. Майка ми почука на вратата и ме извика на вечеря.
"Вероника, добре ли си? Всичко наред ли е при теб?"- попита мама.
"Д-да. Всичко е точно. Започнах да свиквам."- усмихнах се фалшиво аз.
"Ето, видя ли? Казах ти, че всичко ще се оправи. Ти винаги успяваш."- каза тя и ме целуна по бузата.
"Имаш ли нужда от нещо в училище?"- на свой ред попита баща ми.
Аз го изгледах продължително и си боднах парче домат.
"Абе какво ви става тази вечер? Подозрително мили сте."
"Ох, дете..ами с майка ти поговорихме днес, помислихме и преценихме, че не бяхме честни спрямо теб. Бяхме и сурови. Ще се постараем да ти се реваншираме. Нека отново станем семейството, което бяхме. Става ли?"
"Малко трудно, но.. не пречи да опитаме."- съгласих се аз и те ми се усмихнаха.
След изненадващо вкусната вечеря им казах лека нощ и се качих в стаята си. Бях щастлива. Това, че се сдобрих с нашите и разбрах, че наистина ги е грижа за мен, наистина ме правеше щастлива.
"Видя ли?" каза някой и ме стресна.
"Ах, Джимин! Изкара ми ангелите."- казах му аз и двамата се засмяхме.
"Извинявай. Откакто умрях ти си първата, с която говоря и още се уча как да се появявам без да те плаша."
"Как умря?"
"Пак питаш."
"А ти поне веднъж ми отговори."- скръстих ръце пред гърдите си и го погледнах раздразнено. Джимин въздъхна и вдигна ръце в поза "победен".
"Легни в леглото си, завий се и се настани удобно." -инструктира ме той и застана над главата ми, след като легнах.
"Сега какво? Ще ми пееш за лека нощ ли?"-засмях се аз.
"Ще ти дам това, което искаш. Истината. Сигурна ли си, че искаш да разбереш какво се случи на мен и семейството ми?"
"Да."-кимнах аз.
Джимин сложи ръка на главата ми и в този момент се унесох. Буквално за секунда.
По едно време отворих очи. Стоях на средата на огромен салон. Целият бе в огледала, а от високия таван се спускаше невероятно красив и голям полилей. Имаше десетки свещи и диаманти по него.
Изведнъж някой привлече вниманието ми. И този някой беше Джимин. По-красив мъж не бях виждала в живота си. Косата му беше почти с цвят на сребро, облечен бе в черен костюм, очите му сякаш проникваха дълбоко в душата ми.  Гледаше ме с обожание . Почувставах нещо непознато дотогава. След като ме гледаше известно време, извърна главата си към огледалото до мен. Аз проследих погледа му и се огледах. Видях отражението, но.. не бе моето. Това не бях аз.