A Friend

Завръщането

След като изпих две чаши вода, се върнах обратно в леглото. Зяпах тавана, докато не заспах.
На другата сутрин се събудих от звъненето на телефона ми. Разтърках очи и го взех. Беше мама. Поех дълбоко дъх и вдигнах. Тя плачеше и ме питаше къде съм.
-Мамо, успокой се! Трябваше ми малко време.. в старата ни къща съм.
-Ти си в Америка?! Как стигна до там сама?-мама почти изкрещя в телефона.
-Със самолет?? Виж, успокой се. Кажи и на татко да не се тревожи. Всичко ще е наред.
-Каквито и проблеми да имаш ще ги разрешим заедно. Сподели на майка си! Не можеш да избягаш, детето ми. Каквото и да е... трябва да се изправиш срещу него.
-Знам, мамо. Аз съм добре. Не се страхувай.
-Да дойдем ли да те вземем?
-Не. Аз сама ще се прибера, когато.. реша. Чао за сега.-казах аз и затворих.
Джимин почука на вратата.
-Може ли да вляза?
-Влез.-обадих се отвътре.
Той влезе с боднос пълен с храна.
-Донесох ти храна. Трябва да закусиш.
Кимнах и поех подноса. Започнахме да ядем , когато той попита:
-Какъв е планът ти? Какво смяташ да правиш?
-Ще си подредя мислите. Ще изчакам всички в училище да ме забравят и тогава ще се върна. Може да се запиша в университет.
-Бягаш. Защо искаш да те забравят? Не е ли по-добре да се изправиш срещу тях?
-И защо? Какво да им кажа? Нищо не им дължа.
-И това е вярно... да кажем, че е свестен план. Какво ще правиш дотогава? Тук ли ще останеш?
-Защо говориш в единствено число? Ти къде си в цялата картинка?
-Не и тук. Трябва да ме върнеш.
-Не мога. Казах ти.
-Ще го обсъдим после. Храни се сега.

Към обяд се облякох и излязох да купя нещо за ядене. Платих тока и водата, за да живеем нормално там. На връщане забелязах обява за работа. Реших да я снимам, за да го осмисля вкъщи и евентуално да се обадя.
Когато се прибрах заварих Джимин да чисти. Целият апартамент светеше.
-Уха! Браво на теб.
-Беше ми скучно, не знаех какво да правя.
-Добре, довърши тук, докато аз приготвя обяд. После ще ми помогнеш да взема едно решение.
-За какво?
-За работа. Ще ни трябват пари.
Той кимна и продължи да чисти пода.

-Е? Каква е работата?
-В кафене. Видях адреса и си го спомних. Като малка с нашите много често го посещавах. Харесвам го. Ще се пробвам там.
-Кога ще отидеш?
-Утре. Искаш ли да дойдеш с мен? За.. морална подкрепа.
-Да, разбира се.
Продължих да бъркам ястието и когато бе готово, седнахме на масата.
По едно време някой звънна на вратата.
С Джимин се спогледахме. Станах и отидох да отворя.
-Вероника? Ти ли си наистина?
-Мат? Откъде се взе?
-Минах покрай блока и видях, че вашият апартамент свети. Предположих, че сте се върнали и се качих да се уверя. Мина толкова много време.
-Да..
-Вероника, кой е?-обади се Джимин от вътре.
-Един стар приятел.-отвърнах аз и пуснах Мат да влезе вътре.

Не знам какво правя честно казано😂😂😂😂 хубавото е, че поне имам идея за.. по нататък👌🏻👌🏻