A Friend

They

-Как така нямаш идея? Досега случвало ли се е някога?-попитах го аз, вече надигайки се.
-Не, никога. Ти си първата, при която се задържам толкова дълго и говоря с теб. На другите просто им давам инструкции от време на време.
-Трябва да разберем какво става.-казах аз и прибрах всичко в кутията.
-Май знам какво ни трябва.
-Е..? Няма да ти вадя думите с ченгел. Говори!
-Има една книга.. баба ми редовно четеше от нея. Духовете ѝ бяха интересни и така нататък. Тя също е на тавана-може да помогне. Помня, че пишеше интересни неща.
-Добре, ще погледна.
И двамата се омълчахме. Гледах го известно време докато зяпаше една от детските ми снимки.
-Джимин?
-Да, миличка?
-Може ли.. може ли да подържа ръката ти?
-Искаш да ме докоснеш?-повтори с други думи той, гледайки ме някак.. объркано. Не знаех защо.
-Да.
В отговор Джимин ме хвана за ръка и я стисна леко. Притаих дъх, не смеех да го погледна в очите, просто се бях втренчила в ръцете ни.
-Така добре ли е?-попита той.
Аз само кимнах. Без мое позволение една сълза се стече по бузата ми.
-Защо плачеш, дете?
-Иронично.. но част от отговора е във въпроса ти.-прошепнах и изтрих сълзата си.