Последното изкушение

4-глава

Мислех , че той ще ми се сърди защото отказах да седя при него , а той съвсем спокойно ми говореше.
Отидох при Лола.
-Взе ли си книга?-каза тя.
-Да ти?
-И аз.
В този момент Стефан излизаше от библиотеката.
-Този пък какво прави тук?-каза Лола.
-Търси си книга , може би.
-Да бе той никога не идва  тук.
-Как така?
-Еми така не идва виждам го за първи път тук.
За миг си помислих, че е заради мен , после размислих.
-Аз трябва да си отивам.
-Е толкава рано ли?
-Да за съжеление.
-Ееее тъкмо мислех да си купим по един сладолед и да те водя в любимият ми парк.-каза тя.
-Добре хайде немога да ти откажа.
-Супер хайде.
Излезнахме от библиотеката.
На двора се бяха събрали много ученици с джипове и мотори.
-Какво ще правят те?
-Ооооо неискаш да знаеш.
-Хайде кажи де!
-Всички те се събират на един изоставен площат и правят гонки с мотори , като яките момичета са с къси панталонки и те дават старт.-каза Лола.
-А чакай родителите им знаят ли?
-Ти добре ли си това е незаконно ти за родители ми говориш.
-Да бе!
-Дааа.
Видях , че и Рик се качваше в джиповете.
-Хеййй Мими ела с нас!-викна той.
-Лол и ти!-обади се друг.
-О не не не.-каза Лола.
-Хайде де ще бъде яко.
Аз и Лола се спогледахме.
-Само веднъж!-казахме едновременно и се засмяхме.
Аз се качих в джипа , а отсреща се затича Стефан.
-Чакайте!-каза той.
-Мими моля те недей да ходиш!
-Стига глупости човече.-каза му Рик.
-Мими моля те , опасно е!
-Остави ги намира това , че за теб е било опасно за тях не е.
-Ти незнаеш какво се случи , затова млъквай!
-Ти пострада и се отказа , те не са виновни и нямат общо в твоето минало.-каза Рик.
-Какво е станало?-попитах аз.
-Няма значение!
-Тръгваме момичета.
Рик запали джипа.
Всички тръгнахме.
Стефан остана назад.
Стигнахме пред гонките.
Имаше милион свещи и снимки на много хора.
-Какво е това?-попитах Рик.
-Това са починалите ни приятели , които  се съзтезаваха преди.
Аз погледнах страшно Лола.
-Хайде , кой ще се състезва с мен?-викна Рик и запали мотора си.
-Аз!-чу се мъжки глас зад нас.
Обърнахме се и видяхме Стефан.
-Не!-прошепнах тихо аз.
-Ооооооо страхливеца е тук!
-Едва ли е така.
-Недей може пак да паднеш.-всички започнаха да се смеят докато те говореха с Рик.
-Ако падна ще стана бъдете спокойни.-каза Стефан.
-Леле голям поет си станал!
-Готов ли си Рик?
-Залагам нея!-Рик ме посочи.
Аз незнаех дори какво се е случило.
-Не без нея , тя не участва!!!
-Защо да не участвам.
-НЕ УЧАСТВАШ И ТОЧКА!!!!-той ми викна в лицето.
-Добре бъзливецо залагам мотора си.
-Добре.
Те сложиха каските си и застанаха на старта.
Едно момиче застана пред тях.
-Едно , две...-каза тя.
Стефан ме погледна.
-ТРИ!
-СТАРТ!-тя развя знамето.
Моторите за секунди изчезнаха.
Всички викаха и вееха знамена.
Започнаха да въртят гуми и оставяха пушек и следи.
Рик беше по-напред от Стефан.
Той го буташе и Стефан губеше контрол , но продължаваше да кара.
-За кой си?-попита ме Лола.
-Естествено , че за Рик!-излъгах я.
Бях единствено и само за Стефан , но се боях и за двамата.
-Браво и аз съм за него.
Последната обиколка беше най-страшна моторите излезнаха извън контрол , но те продължаваха да карат.
Стефан се наклони и замалко да падне.
-Не дръж се!!!-изпуснах се аз на глас.
-За Рик така значи?!?!-засмя се Лола.
Бяха на сантиметри от старта.
Стефан се засили колкото може затвори очи и със малка преднина мина пръв старта.
Всички започнаха да викат за него.
Той слезна от мотора и свали каската си.
Рик също слезна.
-Не си загубил форма , браво на теб моите уважения!-той хвърли ключовете от мотора си към Стефан.
-Благодаря ти , браво и на теб!
-Ето не ми трабва моторът ти , стига ми уважението!-той му върна ключовете.
Аз се усмихнах.
Той ме погледна.
Усмихна се.
Мина през мен.
-Да те бях заложил!-прошепна той и ми намигна.
Рик дойде и ме прегърна.
-Съжелявам другия път ще успея!
-Няма проблем.
Погледнах часовникът си беше 22:30 аз трябваше да съм се прибрала преди 4 часа.
Аз се притесних , незнаех как да се прибера та аз бях извън града.
-Хей вие кога ще си отивате?-попитах всички аз.
-В 12:00 всички се пребират.
-Защо ти тръгваш ли си?-попита Стефан.
-Да но....
-Качвай се!-той посочи моторът си.
-Аз ще я закарам!-викна Рик.
-Хайде Стеф остани важен си!-едно момиче му се усмихна.
-Да Стеф осани важен си на компанията , Рик ще ме закара.
Стефан стисна юмрука си.
-Добре.
Качихме се на мотора и тръгнахме.
Рик ме закара до вкъщи.
-Благодаря Чао.
Аз бързо влезнах и отворих входната врата.
-Скъпа какво става?
-Къде ходиш по това време?-попита мама.
-Бях с приятели.
Неможех да й кажа.
-Радвам се , но се притесних.
-Сам те чака горе.-продължи тя.
-Добре.
Качих се горе и влезнах в стаята си , а Сам седеше на леглото.
-Ходи с мотористите нали?-той се бе намусил.
-Сам виж моля те не казвай на нашите!
-Какво си мислеше?
-КАКВО????
-Сам какво толкова е станало , защо толкова се ядосваш?
-Защото той пострада и уби човек!!!!
-Как така?
Аз седнах стресната и препарирана на леглото.
-Сам моля те разкажи ми!
-Добре.....
-Преди 3 години Стефан , Рик , аз и още едно момче с много хора отидохме да се съзтезаваме една вечер.
-Аз също карах мотор.
-Стефан и другото момче се съзтезаваха , а аз карах след тях защото бяхме все още малки.
-Стефан беше по-голям и беше карал много пъти , той се засили както и другото момче и един камион се беше засилил от другата страна и другото момче влезна под камиона и умря на място , а Стефан изфръкна от мотора и падна до стъклото на камиона.
-Той оцеля , но последствията бяха огромни , не идваше 1 година на училище и от тогава той спря да се съзтезава!
-Съжелявам , че казах че той го е убил!-Сам се разплака.
Аз бях напълно в шок.
-Мили Боже!
Аз го прегърнах.
-Такава е била съдбата му!
-Хайде да лягаме.-казах му.
Аз се свих във Сам и заспахме.

На сутринта отново отидохме на училище.
Звънецът удари и всички влезнаха по стаите си.
-Хей момиче вчера си тръгна много рано беше страшен купон ииии днес ще направим концерт на същото място само с наши ученици иии после момчетата ще се набират на лостовете.
-Идваш ли?-каза Лола.
-Не няма да мога.

Часовете свършиха и отново всички се събраха пред гимназията , за да тръгват.
Аз и Сам отивахме към вкъщи.
-Ей братовчедите идвате ли?-викна Рик.
-Не ние се пребираме!-каза Сам.
Едно високо русо момиче дойде при нас пипна косата на Сам и каза:
-Хайде де ще бъде супер!
Сам я гледаше толкова хубаво.
-Ей Мими приемаш ли предизвикателството?-каза Стефан.
-Аз съм в първия джип.-засмях се и се качихме.

Следва продължение...♡

Изглежда , че Мими и Сам приеха предизвикателството.
Какво ли ще стане след това?
Тази блондинка дали ще заеме място в сърцето на Сам?
Ще я видите в пролога.♥