Последното изкушение

29-глава

-Обожавам риба!
-Точно затова те доведох тук , често идвам и ми харесва как готвят.
Аз ядох от вкусната храна и се наслаждавах на невероятния залез.
По едно време чух , ще телефонът на Стефан звъни , когато погледна кой е той ми го даде и каза , че е Лола, веднага вдигнах.
-Ало Лол!
-Мила прибирай се бързо , нещата се оплескаха баща ти разбра , че не си у нас.
-Как така , какво стана , ти какво му каза???
Притесних се и това се изписа на лицето ми.
-Станаха едни неща с Рик и Сам , сбиха се и в онзи момент те ми звъннаха и аз им казах дали може да говорим по-късно.
После затворих и получих СМС на който пишеше , че незнае къде си , но адски си загазила!
Всичко се оплеска , съжалявам!
-Добре , добре още на първия полет се качвам и идвам!
Затворих телефона и се хванах за главата , чудех се какво да правя и какво да им кажа😔.
-Мими добре ли си?
За какъв полет става въпрос?-каза Стефан.
-Стеф , трябва да се прибирам в Австрия , нашите незнаят че съм тук с теб , казах им , че отивам да спя 1 седмица у Лола и сега са разбрали че е съм при нея!
-Защо не им каза , че си с мен?
-Защото нямаше да ме пуснат да дойда!-разплаках се.
Той стана и дойде при мен.
-Спокойно , важното е че дойдохме и ти показах изненадите , не се притеснявай ще те върна при ваще и ще им кажа , че идеята е била моя!-каза той и ме прегърна.
-Обичам те...💕😔-казах му.
-И аз много , не плачи , защото и аз ще заплача!
-Момчетата не плачат!-казах му.
-Щом едната част от мен страда и плаче , значи и другата в която съм аз го прави , защото с теб съм едно цяло и когато ти страдаш и аз го правя!💘
Аз го целунах.

Отидохме в хотела и оправихме багажите си , изкъпах се , облякох се и тръгнахме към летището.
Докато пътувахме включих телефонът си , защото беше изключен , за да  неможе никой да не ме търси , само Лола.
Телефонът ми се взриви от съобщения и пропуснати обаждания.
Видях , че имам съобщение от Сам на което пишеше , че с Рик са се збили , защото е обиждал Кристин , бил е пиян и е говорил само за мен.
Майко мила!😱
Изключих отново телефонът си и хванах ръката на Стефан.

Качихме се в самолета и излетяхме.
Когато кацнахме във Виена сърцето ми се сви като камък.
Беше ме страх и се чудех какво да му обясня , най-вече на баща ми , защото мама винаги ме защитава.
Вече бяхме пред вкъщи , Стеф дойде с мен.
Звъннах на звънеца и мама ми отвори.
Прегърна ме.
-Мила!💓-каза тя.
-Кой е Миа?-чу се силният глас на баща ми.
-Мария!-викна му тя , а той дойде при нас.
-КЪДЕ БЕШЕ?-викна той.
Стреснах се , уплаших се.....Стеф беше като залепен до мен , спуснах ръката си и се вкопчих в неговата.
Хванах два от пръстите му , защото нашите щяха да ни видят.
-Беше с мен!-каза му Стефан.
Мама се усмихна.
-Мария влизай вътре , на теб младежо довиждане!-каза баща ми и затвори силно вратата.
За миг ръцете ни се отделиха , почувствах се сама.
Докато се обърнах , получих една плесница , а после и още една.
-КАКВО СИ МИСЛИШ , ЧЕ ПРАВИШ???
ВОДИШ НЯКАКВИ УЛИЧНИЦИ , КОЙТО СЕ ПРАВЯТ НА ЗАКРИЛНЦИ И НА МНОГО СМЕЛИ!
-КАК НЕ ТЕ Е СРАМ!!!???
Гледна точка на Стефан:
Седях опрян на вратата и чувах всички нападки и крясъци на баща й.
Чух я как плаче и сърцето ми се сви.
Ударих с юмрук по вратата и си тръгнах.
Нямаше да оставя така нещата , в никакъв случай!!!!!😑
.........
.........
.........

ЗАТОВА ЛИ ДОЙДОХМЕ ТУК , ДА НИ СРАМИШ??????????????-каза той и ме удари отново.
-Стига Том , моля те не я удряй!-каза мама.
-МАХАЙ СЕ ОТ ПОГЛЕДА МИ , ОТ УТРЕ НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДИШ , А НА УЧИЛИЩЕ АЗ ЩЕ ТЕ КАРАМ!!!!!!!-викна отново той , аз се качих в стаята си.
Сълзите отново бяха обляли очите ми.
Щастие , нещастие....при мен се редуваха.
Проснах се на леглото и като се сетя , че утре не сме на училище се сещам , че цял ден ще седя у нас.
Обърнах се и заспах.

Когато се събудих беше тихо.
Слезнах долу баща ми го нямаше , а мама пиеше кафе в двора.
Отидох при нея.
-Миличка как си?-тя ме целуна и докосна синините ми.
-Добре съм.
-Съжелявам за всичко и че не можах да те защитя!
-Не се притеснявай , мамо!-аз я прегърнах.
-Значи това е Стефан?😀-тя се усмихваше.
-Да!
-Прекрасен е , обичаш ли го?
-Да.-казах й.
-Видях как , когато баща ти викаше ти хвана ръката му , а той те защити!
Леле как е забелязала😂😂😂.
-Да😶.
-Сега се облечи и ела с мен да оправим градината , защото всичко е затрупано със сняг.
-Аз нали немога да излизам?
-Сега можеш , баща ти го няма!
Аз се усмихнах и се качих да се облека.

Гледна точка на Сам:

Тя стана и облече нощницата си.
-Отивам да направя закуска на моят принц!-каза Сара и ме целуна.
Аз станах от леглото и отворих гардероба й за да си взема хавлия.
Докато ровех намерих едно писмо от 2004 година на което пишеше ,,За Сара от Х.С.-Обичам те!💖"
Х.С , кой е този?
-Миличък!-чух я , че идва.
Взех писмото и го скрих под хавлията.
-Тук съм!-казах й и я целунах.

Когато се прибрах вкъщи извадих писмото , за да го прочета , но майка ми ме извика.
След като се върнах беше твърде късно и бях твърде уморен , легнах си а писмото щях да прочета утре.
...........
...........
Отидох да си взема бисквитките от шкафа , но се криех за да не ме види мама.
Когато доближих шкафа се качих на стола , защото неможех да ги стигна.
-Сам!-викна тихо мама.
Обърнах се и видях русата й коса.
-Ще си развалиш вечерята!-довърши.
-Мамо моля те!-направих сладкия поглед с зелените си очи и тъжната муцунка , която умеех да правя.
-Изабела дай на детето бисквитите!-чу се гласът на тати.
Тати Херман беше най-добрият баща на света!💖
............
............
Събудих се облят в пот.
-НЕЕЕЕЕ!-виках аз.
Сънувах сън в който съм като малък , майка ми беше Сара , а баща ми Хе.....
Дори не искам да си и помислям.
Отворих писмото.
Започнах да чета.

,,Любов моя ,
Липсваш ми всяка минута!
Ти си моето клонче на живота , което ме кара да живея......"
.....
Ужас това беше любовна поема.
Накрая на писмото пишеше:
,,Ще те чакам на нашето дърво при боровата горичка!
Обичам те!-Х.С.💖"

Боровата гора?
Знам къде е това място.

Следва продължение.....🍀

Хей приятели ,
Ето я и новата глава!
Добре ли постъпи бащата на Мария?
Какво ще направи Стефан?
Ами Сам дали ще намери боровата горичка?
Дано ви е харесало!👌🌻🌻