14-глава

107 14 3
                                    

                                   3 месеца по-късно

-Обичаш ме , не ме обичаш , обичаш ме.....-каза той късайки листенце по листенце от маргаритката.
-НЕ МЕ ОБИЧАШ!-той стана сериозен.
-Цветето е право!😂-измях се аз.
-Ооо добре сега ще видим...😂-тръгна да ме гони по голямата поляна покрита с туко-що цъфнали маргаритки.
Гледна точка на Сам:
Тя лежеше в краката ми легнала на поляната и гледаше очите ми.
-Четири става ли?-попитах я аз.
-Леле как ще ги изхранваме толкова много?-засмя се тя , а тръпчинката й ме накара и аз да се усмихна.
-Ти колко искаш?-попитах я.
-Пет!
-Шегувам се😂.
-Добре ако са четири как ще се казват?
-Незнам , но знам че едното ще бъде Сара точно като твоето.
Аз хванах ръката й и в този момент Рик и Мими минаха през ръцете ни.
.........
.........
.........
-Ела тук!-викна Рик.
-Ела , ела!-той се протегна , за да ме хване и паднахме върху Сам и Сара.
-Мимиииии!!!!-викна Сам.😂😂😂😂😂
Засмяхме се.
Легнахме на поляната и се загледахме в синьото небе.
Птичките се бяха върнали от юг.
Цветята бяха цъфнали , пролетта наистина бе дошла.
Един месец бяхме в пролетна ваканция и днес беше последният ден от нея.
За тези 3 месеца, които изминаха всичко в живота ми се промени.
Сам се събра със Сара , а аз със Рик.
Със всичките ми приятели се случи нещо.
Лола замина за Англия , за да вземе сестра си и утре се връщаше.
Кристин изгуби баща си в катастрофа и от 2 месеца не идваше на училище.
Ивет се премести да живее в апартамента на Алекс , а Стефан.....
Стефан не бях виждала от 4 месеца , незнаех къде е , дали е добре и какво прави , съучениците ми разказваха че има голямо турне и затова отсъства.
Както и да беше , за мен бе все едно.
Сега бях щастлива с Рик и го обичах.

Прибрах се вкъщи.
Изкъпах се и си легнах.
Алармата звънна.
Събудих се с мисълта , че трябва да си припомня ставането сутрин.😢
Облякох се , гримирах се и слезнах да закуся.
Сам беше дошъл и дойде да закусва с мен.
Аз включих телевизора и се настанихме удобно на дивана.
-Пусни ми Дисни!-каза той.
-Няма ще слушаме музика!
Той ми взе дистанционното и си пусна Дисни така няколко пъти се карахме за него и превключвхме от канал на канал.
Изведнъж ми се стори , че видях Стефан по канала за музика.
-Сам моля те превключи малко!-казах му аз.
-Защо?
-Моля те искам да видя нещо!
-Добре де.
Да наистина беше Стефан:

Даваха интервю с още едно момиче.
-Това да не е Стефан?-каза Сам.
-Да той е.
-Леле колко се е променил и си има гадже!
-Тя не му е гадже!
-Ти откъде знаеш?
-Знам не му е!
-Ти да не.....-каза той.
-НЕ!-обичам Рик знаеш много добре.
-Добре хайде да тръгваме.
Когато стигнахме в двора на училището бяха излезнали много ученици, имаше камери и журналисти.
Аз слезнах от колата.
-Какво става там?-казах аз.
-Сигорно са тук заради Стефан , винаги е така когато се връща от турне.
-Яснооо...
Аз влезнах във двора и видях Стефан и онова момиче държейки за ръце и говорейки пред камерите.
-Казах ти , че са гаджета!-каза Сам.
Аз изпаднах в шок.
Погледнах Стефан.
Той вдигна главата си и също ме погледна.
Намръщената му физиономия ми казваше да спра да го гледам.
Дойде Рик и ме целуна.
-Здравей скъпа!-каза той.-
-Здравей!

Последното изкушение Where stories live. Discover now