12-глава

97 14 8
                                    

Всички бяхме строени в една редица и всеки чакаше да чуе с кой ще бъде в стая.
-Деца понеже няма достатъчно стаи за по двама човека , ще бъдете по трима.-каза госпожата.
Аз се успокоих , защото нямаше да бъда сама с Рик.
-Кристин , Сара и Сам са заедно!-каза тя.
-По дяволите!😬-викна Сам.
-Без сърдене , моля!-каза госпожата.
-Лола , Алекс и Стивън са заедно!
-Стивън?-каза Лола.
Пред нея излезе момчето , което тя удари с чантата.
-Стивън , приятно ми е!😂-каза той смеейки се.
Лола се изчерви ужасно много.
Едвам си подаде ръката.
-Ло...-каза тя.
-Езика ли си глътна?
-Лола!-тя пусна бързо ръката му.
-Ивет , Марио и Том са заедно!-продължи госпожата.
Аз никъде не чувах името си.
-Така това е!
-Госпожо , а аз???
-Ооо да Мими.
-Ти си със Стефан и Рик!-каза тя.
-МОЛЯ???-извиках аз.
-Не се сърди любов нали сме заедно!?-каза Рик.
Не не не ужас Стефан и Рик на едно място!😢😑😶
-Сега всички отивайте по стаите си , за да си почивате и ще ви извикаме за вечеря , приятно прекарване на всички!-каза тя и се отдели.
-Успех с тези двамата!-каза Лола.
-Ох😥.
Рик ми подаде ръка , а аз го хванах.
Стефан беше зад нас.
Влезнахме в стаята.
Беше малка , стандарта за една хижа.
Влезнахме по навътре:

Влезнахме по навътре:

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

-Мамка му!-казах аз.
-Прекрасно...-каза Стефан.😑
В стаята имаше едно голямо и едно малко легло , а това беше ужасно , защото трябваше да спя с един от двамата.
-Кой къде ще спи?-каза Рик.
-На засмята😑😒.-каза Стефан.
-Защо???
-Ти тъп ли си ще спя на леглото.
-Аз съм горе , вие спете долу!-продължи той.
-Супер , благодаря!😜-каза Рик.
Но защо по дяволите???
Защо се отказа толкова лесно от мен???
Тъпак😑.
Ядосах се и треснах куфара на земята си и отидох да се къпя.
-Отивам да се къпя!😐-казах аз.
-Супер!-каза Стефан и седна ядосан на дивана.
-Добре мила😘!-каза Рик.
Взех кърпата си и отидох в банята.

Гледна точка на Сам:
Влезнахме в стаята.
Имаше едно голямо и едно малко легло.
-Сериозно?😬-казах аз.
-Аз съм горе!-викна Кристин.
Аз се усмихнах на Сара.
-Явно ще съм с теб!-каза Сара.😘
-Супер!-казах аз.
Гледна точка на Лола:
Влезнахме в стаята.
Имаше едно голямо и едно малко легло.
-Ооо аз съм сам имам си гадже , вие се оправяйте!-викна Алекс.
-Страх ме е да спя  с теб!-каза Стив.
-Защо?
-Страх ме е да не ме удариш с ръката си.-засмя се той.
-Тогава аз ще спя на земята!😥
-Шегувам се!😂-каза той.
Аз отидох до банята и докато се събличах  , за да се къпя Стив влезна.
Бързо се завих с кърпата , а той веднага затвори очите си.
-Защо не чукаш?-викнах аз.
-Съжелявам , незнаех!
-Добре , но другия път почукай!
-Предпочитам да не чукам😁😁!
-Идиот!😑
-Излизам!😙-каза той.
Гледна точка на Ивет:
Стаята ни беше голяма и хубава имаше три малки легла.
-Момчета ще бъде яко , нали?
-Да красавице!-каза Марио.
-Моля без зарибявки , гаджето ми е в другата стая!😅
-Както кажеш!
...........
...........
...........
Тъкмо излизах от банята и чух вик.
Изтичах бързо в стаята и видях , че от китката на Стефан тече кръв.
Пуснах кърпата си и останах по бельо ,за да стигна по-бързо до него.
Течеше му много кръв , целият под стана в кръв.
Аз хванах китката му , за да спря кървенето.
-Рик донеси превръзка , ХАЙДЕ БЪРЗО!-стреснах се много.
Стефан седеше на стола и ме гледаше , без да издава звук сякаш нищо не се бе случило.
-Спокойно!-казах аз.
Той просто ме гледаше.👀
После стана и донесе якето си.
-Обличай се-викна ми.
Бутнах якето на страни и превързах китката му , това за мен сега бе най-важно.
Той заспа на стола , защото му изтече твърде много кръв.
Рик го вдигна внимателно и го качи на леглото.
Аз го завих и го оставихме да спи , а ние отидохме на вечеря.
На вечерята бяха всички.
-Хей Мими какво става?-каза Сам.
-Нищо!
Всички бяха много щастливи , но защо да не са те бяха с хубава компания в стаите си , само на мен както винаги се падна най-лошата комбинация.
-Хей Мими това е Стив!-Лола дойде при мен.
-Приятно ми е!
-И на мен.
Аз въобще не бях в настроение да купонясвам , както правеха всички останали.
Рик също се забавляваше.
-Чао Лол!-казах й аз.
-Къде тръгна купонът туко-що започва!
-Не ми пука!
Аз се прибрах в стаята , а Рик остана там.
Стефан спеше дълбоко.
Преоблекох се с пижамата си и легнах.
Видях , че превързаната му ръка висеше през решетката на горното легло и се спускаше от моята страна.
Завих се и погалих ръката му , после хванах нежните му пръсти и заспах.

                                     На сутринта:
Студен вятър духаше и минаваше през стаята ни.Прозорецът беше отворен.
Аз се събудих и видях  , как Рик спи а пръстите които държах ги нямаше.
Станах от леглото , Стеф го нямаше.
Незнаех къде е .
Видях бележка на масата.
Разгърнах я:
,,Обадете ми се , когато отивате на закуска , аз съм в гората и тичам-Стефан".
Аз облякох спортните си дрехи  и отидох да тичам!😁

Излезнах от хижата , всичко наоколо беше тихо всички спяха

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

Излезнах от хижата , всичко наоколо беше тихо всички спяха.
Тръгнах на някъде без да знам къде отивам.
По едно време усетих , че съм навлязла твърде много в гората , но продължих да ходя.
Докато се обърна се бях загубила.
Излезнах на един път с дървета от които се виждаше изгрялото слънце.
Изведнъж се появи:

Изведнъж се появи:

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

Даааа Стефан.
Аз излезнах от гората и се спрях пред него.
Той ме погледна странно , а аз видях че беше махнал превръзката от ръката си.
Хванах нежно ръката му и докоснах раната.
-Какво правиш тук?-каза той.
-Тичам😁.
-Как е ръката ти?
-Защо не си при Рик?
-Защо не се събуди с него и не отидохте на закуска!-продължаваше той.
-Защото ми се тича!
-Сериозно?
-Не , дойдох да те видя и да видя как е китката ти вчера изгуби доста кръв и спа 12 часа.
-И аз какво да направя?
-Нищо исках да те видя просто.
Той се наведе и взе едно стъкло от земята и сряза раната си.
Кръвта му се стече.
-Няма да умра от една такава рана , не се притеснявай!-каза грубо той.
Аз вдигнах ръката си и го ударих.
-НЕЩАСТНИК!!!-извиках  аз и избягах.
Сълзите ми потекоха.
Прибрах се в хижата, в коридора видях Рик.
-Ри?-казах разплакана аз.
Той се обърна и веднага дойде при мен.
Прегърна ме.
-Спокойно тук съм!💗
Прегръщах Рик , плаках за Стефан.

Прибрахме се в стаята и си взех душ.
След час Лола и Ивет дойдоха в моята стая с куфарите си.
Рик събра нещата си и отиде при Стивън , а Стефан при Алекс.
Ивет и Лола дойдоха при мен.
-Всичко е наред!💗-казаха те.
Неможех да гледам как заспивам в прегръдките на Рик и как се будя хваната за протегнатата ръка на Стефан.
Държанието на Стефан убиваше всяка надежда за нас , затова пожелах момичетата да дойдат при мен.

-Ученици съобщавам ви , че довечера вън ще има танци и нашият прекрасен ученик и певец  Стефан ще пее послучай завършването на първи срок от учебната година , затова каним всички ви да се веселите , приятен ден на всички!-чу се гласът на госпожата в коридора.
-Идеално!
-Аз ще избера роклите , а Ивет грима и прическите!
-Отиваме на танциии!-викна Лола.
-Никъде няма да ходя....-казах аз.

Следва продължение.....💝

Хей приятели ето я и 12 глава!
Дали Мими ще отиде на танците и какво ли ще стане???💗
Дано ви харесало!💗
Снимка на Стивън в пролога.👌💞

Последното изкушение Onde histórias criam vida. Descubra agora