Последното изкушение

16-глава

-Какво става тук?
-Вие да не сте гаджета?-попитах аз.
-Теб какво те бърка?-попита Марио.
-Бърка ме , нали Мелиса?
-Да наистина , Мими ми е много близка приятелка.
-Полу-братовчетка...-довърших аз.
-Кво?
-Селянката ти е братовчедка?
-Марио ,моля те!-каза Мелиса.
-Добре , добре млъквам.
-Както и да е искам да взема цветя и да си ходя.-казах аз.
-Как е Алекс , при него ли отиваш?-попита Марио.
-Все още незнам как е , като ида ще разбера.
-Идвам с теб!
-Алекс , този който ме блъсна?-каза Мел.
-Да този , в болница е от свръх доза.-казах аз.
-Боже мой и аз ще дойда с вас да го видя!
-Добре хайде.
Аз взех цветята , Мелиса затвори цветарския магазин , а Марио запали колата си.

Влезнахме в болницата.
-Ооо аз си отивам!-каза Сам , щом видя Мелиса.
-Моля те стига!-казах му аз.
-Сам здравей!-каза му тя.
-Просто стой и не говори с мен става ли?
Мелиса наведе главата си.
Аз отидох при Ивет.
-Скъпа как си?
Тя бе съсипана от болка.
Нямаше си никой освен Алекс , баща й починал майка й заминала отдавна да работи в Русия , а тя сама тук.
-Миличка ето тези цветя са за Алекс , хайде вземи ги и иди да го видиш , аз ще говоря с лекарите да те пуснат.
Тя ме прегърна силно и взе цветята.
Влезе при Алекс.
Ние я наблюдавахме от прозореца.
Гледна точка на Ивет:
Влезнах при него.
Седнах на стола и хванах ръката му.
-Здравей любими мой!
-Виж нося ти цветя , от Мими са!-аз я погледнах.
-Как си?
-Аз съм добре.
-Какво правиш?
-Аз чакам ти да се събудиш и да ме носиш на конче , да ми правиш всяка сутрин закуска , да изяждаш пицата ми , да ме гримираш и да си слагаш червило , за да ме развеселиш , да ме гушкаш когато ми е студено и да ме целуваш!
-Чакай теб , защото си нямам никой освен теб!
Една голяма капка сълза се спусна по бледата ми буза.
-Дори немога да си представя животът си без теб , освен че няма да имам никой няма и мен да ме има!
-Моля те върни се при мен!
Аз станах и го целунах по челото , прегърнах го и се обърнах да си тръгвам.
Ръката ми бавно по-бавно се отделяше от неговата , пръстите ми се изплъзваха , изведнъж спряха да се отдалечават нечий други пръсти спираха движението ми , тази малка но достатъчна сила ме спря да си тръгна и се обърнах към него.
Той се усмихна.
-Т-у-к с-ъ-м....-гласът му трепереше.
Аз го целунах силно , а всички останали влезнаха при нас.
-Тук си , прекрасен мой , тук си!!!-прошепнах аз.
.........
.........
.........
Алекс се събуди и всички се събудиха заедно с него.
-Радвам се , че си отново с нас!-казах му и го прегърнах.
-Благодаря принцесо!💟
Рик ме прегърна.
Аз се обърнах към прозореца и погледнах топлото слънце.

Измина една седмица от както Алекс се оправи , сега той ходи три пъти седмично на психолог и различни други терапии.
Часът беше 7:20 и аз се оправях за училище.
Сам дойде да ме вземе.
-Нека минем през цветарския магазин , който е до нас.-казах му.
Бях си наумила да сближа него и Мелиса отново.
-Защо?-каза той.
-Днес госпожата по химия има рожден ден и аз трябва да купя цветята!-излъгах го.
-А аз защо не знам , нали сме в един клас?
-Миии незнам решихме го в последствие!
-Ок.
Стигнахме пред магазина.
-Хайде слизай!
-Е нали само ти?!
-Не хайде идвай!
Влезнахме.
Нее беше лош момент , момент в който Марио се целуваше със Мелиса.
-Всъщност , аз ще ги взема изчакай ме в колата!-казах му.
-Защо?
Мелиса чу гласът на Сам и се обърна.
-МЕЛИСА , МАРИО?
-Вие честно ли?
-Сигурно се шегувате , а Мария?!?!?!-той се ядоса и хвърли цветята на земята.
Прецаках всичко!😢
-Сам не знаех , че той е тук.-казах му.
-И да  знаеш и да не знаеш все тая , но Марио сериозно ли брат с Мелиса с най-голямата лъжкиня и интриганка.....
Той излезе от магазина.
Мелиса се разплака.
Тя се свлече и седна на земята.
-Мел съжалявам , исках само да помогна да се сдобрите!-прегърнах я.
-НЕЩО ЛОШО ЛИ МУ НАПРАВИХ , КАКВО МУ НАПРАВИХ , ЗА ДА ПОЛУЧА ТЕЗИ ГОРЧИВИ ОДВИНЕНИЯ , КАКВО????????????
-Ей сега ще го довърша!-Марио се ядоса и излезе да гони Сам.
-Не Марио , моля те!
Аз и Мелиса тръгнахме след него.
Марио удари Сам с юмрук в лицето , збиха се.
Аз отидох при Сам.
-НЕ СМЕЙ ДА МЕ ПРИБЛИЖАВАШ!
-ТИ СИ ВИНОВНА ЗА ТОВА!!!!!-крещеше той.
Спрях на средата на пътя , без да продължа пътя си , гледах като вцепенена.
Неможех да направя нищо полезно , само вдъхвах болка на всички.
Взех чантата си хвърлена от другата страна на пътя и си тръгнах.
Вървях по прашните улици , без да зная на къде отивам.
Стигнах до брега на реката и седнах на една пейка.
Не отидох на училище и имах куп причини да не ходя.
Там нямаше какво да видя.
Кой да гледам по дяволите там.
Сам , който туко-що нараних безословно , Рик който ме целува и прегръща , а аз го лъжа че го обичам или пък Стефан захапвайки устните на друга.....
Това ли да гледам?
Мамка му дори пейката на която седях сега се клатеше и беше счупена и защо , защото най-големият карък седеше на нея.
Плаках и плаках , но това също не помагаше.

Седях около три часа сам сама на счупената пейка.
Най-накрая станах , изтрих сълзите си взех и сложих чантата на рамото си по-уверена от всякога.
Извадих телефона си.
Набрах четвъртият номер от списъка си.
-Ало Мерай имаш ли малко време за една стара приятелка?-казах аз.

Следва продължение.....💛

Хей хора според вас , коя е Мерай?💜
Какво ли е намислила Мария???
Дано ви е харесало!💛💜💛
Мерай ще я има в пролога!💛