Последното изкушение

15-глава

Аз и Рик си легнахме.
Той ме прегърна.
-Лека нощ , мила!-каза той.
-Лека нощ.....
Бях много объркана от случилото се.
Просто така....
Скарваме се , не се виждаме 4 месеца и днес се появява с друга , а преди това докосваше мен.
Може би аз съм си мислела , че има нещо между нас , аз съм си въобразявала , че ме харесва.
Макар , че всеки път в който го видех или в който го докосвах усещах по-голяма връзка отколкото с тази на майка ми.
Беше странно чувство.
Обърнах се и видях Рик.
Това е! Всичко приключи , сега прегръщам и целувам Рик , а Стефан го няма.
Просто изчезна , там някъде в истинската същност на мрака....

-Дръж се скъпа!-каза Рик.
Зад нас караха още 5 мотора и два джипа.
Часът беше 22:30 бяхме свършили училище и отивахме на гонките.
Рик спря мотора.
Светлините светнаха , музиката пламна , всички слезнаха и започнаха да се радват и да викат. Купонът отново оживя.
Състезанията започнаха.
Сам беше седнал на мотора и беше застанал на единият старт.
-Хайде който иска нека дойде да се съзтезаваме!-каза той.
-Хайде аз!-викна Марио.
-Добре приятел  , идвай.-каза Сам.
-Слизай от мотора , Марио!-чу се груб вик от далече.
Всички се обърнаха и видяха Стефан.
Марио слезе от мотора.
-Чакай!-викна му Стефан.
-Вземи си трошката ще се състезавам с моя мотор!-продължи той.
Държеше се толкова грубо.
-Да съм казал , че искам да се съзтезаваме?-попита го Сам.
-Никой не те пита , малчо!
Той се качи на мотора.
-Едно , две...-каза момичето което даваше старт.
-Скъпи внимавай!-каза Сара на Сам.
Джулия просто отиде и целуна чрез захапване Стефан.
-За мен вече си победител , бебче!-каза му тя.
Той я удари по дупето.
-Знам!-каза й.
-Старт!
Те тръгнаха с бясна скорост.
Нежноста у Стефан беше изчезнала напълно , грубото му отношение ме побъркваше.
Това не беше този Стефан , който познавам.
-Няма да гледам , отивам да се поразходя!-казах на Рик.
-Добре мила!
Загърнах се с якето си и тръгнах да се разхождам.
Минах покрай плочите със свещите с починалите хора.
Докато вървях се спрях до една кола зад която се виждаше човешка ръка.
Приближих се , макар в този момент да умирах от страх.
-ПОМОЩЩЩЩЩЩЩЩЩЩЩЩЩ!!!!!!!!!-изпищях аз, след като видях Алекс в безсъзнание на земята.
Стефан дойде с бясна скорост.
-Мими!-погледна ме той.
-Стеф , Алекс  той  той не диша!
Разплаках се.
Стефан се наведе и започна да натиска върху сърцето му.
-Звънни на бърза помощ , хайде!!!!
Аз треперейки взех телефона и се обадих.
Те дойдоха веднага и взеха Алекс.
Стефан видя пакетчетата с дрога.
-Боже мой!-казах аз , като се приближих до него.
-Нито дума на никой!-викна той.
-Ивет не трябва да разбира.
-Добре.
Всички гледаха като вцепенени.
Ивет беше съсипана , аз също.
Рик ми даде якето си.
-Нека се пребираме!-каза той.
-Никъде няма да ходя!

Часовете минаваха , като влак покрай нас , седях на стола с всички останали , бяхме в болницата.
Ивет беше седнала пред вратата на стаята на Алекс , с разтечен грим и с боси крака.
-Скъпа хайде ела!-вдигна я Стефан и я заведе в една от стаите.
Медицинските сестри й дадоха успокоителни и тя заспа.
Лола и Стивън носеха кафе и храна за всички.
Навън валеше дъжд , сякаш той можеше да отмие дълбоката рана на Ивет или сякаш можеше да изтрие това.
Аз излезнах навън , задушавах се в онази стая , чакайки някой на който животът му отново висеше на косъм.
Застанах пред вратата на болницата и дъждът намокри косата ми.
Сълзите ми се сляха с дъжда и изглеждаше, че все едно не плача.
Стефан дойде при мен.
-Трябва да сме силни!-каза той.
-Колко силни?
-Колкото теб!
Той ме зави с одеалото и се прибра вътре , а щеше да остане.
Щеше , ако беше същият....

Минаваха дни , Алекс все още беше в бесъзнание.
Аз бях вкъщи.
Облякох се , защото отивах в болницата.
Докато вървях реших да купя цветя и се запътих към цветарския магазин.
Влезнах в него.
Пред мен имаше едно момче , което се целуваше с продавачката.
-Извинете може ли по-бързо , че бързам!-казах аз.
Момчето беше в гръб.
Той се обърна.
Видях момичето.
-МЕЛИСА?
-МАРИО?

Следва продължение....💗

Дано ви е харесало!💋💋💋