Последното изкушение

24-глава

Всички се гледахме околко 5 минути без да знаем какво се случва.
-Някой знае ли къде е Сам?-попита изведнъж Сара.
В този момент се сетих , че аз забравих да й кажа че той е отишъл при Кристин.
-Аз знам , ще ти обясня след малко.-казах й.
Стефан бутна отново Алекс и мина покрай мен сякаш ме няма , сякаш съм мъртва.
Той сложи каската си и се качи на мотора.
-Бтатле , къде отиваш?-попита го Алекс.
-Тръгвам си!-опита се да запали моторът си , но уви.
-Какво???-каза той.
Изведнъж мотора просто изгасна и повече не се запали.
Стефан слезе от него и го срита.
-Боклук....-каза той.
Аз просто гледах , сякаш не го познавам.
-Явно трябва да останеш тук.-каза му Алекс.
-Млъкни просто!-извика се грубиянски той.
-Трябва ли постоянно да обиждаш всички , да се караш с някой , трябва ли винаги да правиш скандали!?-каза му Рик.
Стефан го удари с юмрук в лицето.
-А ти трябва ли винаги да се месиш?!-каза той.
Рик му се нахвърли , сбиха се.
-СТИГА!!!!!!-извиках аз.
-Просто стой по-далече от палатките ни и не се заяждай с никой!-събрах смелост и му го казах.
Той се обърна и ме погледна в очите.
Мълчеше и просто правеше това което му кажа.
-Сега всички отивайте по палатките и без повече скандали!-продължих.
Гледна точка на Томи:
Боже мой какво се случваше в момента???
Нищо не разбирах .
Мелиса....
Същата си е - очите , усмивката , косата.
Раздялата ми с нея беше най-болезнената раздяла , която съм преживял някога.
Връзката ни беше дълга 2 години , отношенията ни винаги бяха добри , никога не се карахме или ако го правехме спора отихваше бързо.
Разделихме се , защото тя трябваше да замине за Лондон.
Сега я виждам за първи път от 5 години , но за тези години едвали чувствата ми са угаснали.
Особено сега , която я виждам отново.
Гледна точка на Мелиса:
От къде се появи пък Том-бившото ми гадже!?!
Всъщност отношенията ни бяха прекрасни , почти никога не се карахме.
Сега , когато го виждам за първи път от 5 години , незнам какво чувствам към него , но дори и да чувствах нещо , то трябваше да изчезне защото все пак си имам Марио и го обичам много.
.........
.........
.........
Аз , Мелиса и Лола правехме вечеря , момчетата бяха уловили риба , а ние я пържехме.
-Уххх!!!-извика Мелиса.
-Какво стана?-казах й.
-Изгорях се , по дяволите!!!
Томи веднага скочи и излезе от палатката.
-Какво има момичета?-каза той.
-Мел се изгоря.
-Как така?
Той дръпна ръката й рязко , за да види.
-Ауу боли , пусни ме!-каза му тя.
-Да съжалявам!
Том донесе аптечката , която бяхме взели с нас.
-Дай да ти помогна.
-Аз ще се оправя , благодаря!-каза му тя.
Наистина изглеждаше , че той още я харесва , може би и обича , но за нея едвали можех да кажа същото.