Последното изкушение

10-глава

Звънецът би!
Всички влезнаха по класните си стаи.
Аз и Сам седнахме на чина си.
Сара беше зад нас и го гледаше постоянно.
Забелязах , че и той я гледа.
-Какво става с русокосата , братовчеде?-прошепнах аз в ухото му.
Той ме ощипа.
-Млъкни зад нас е!
-Нали затова шепна😂
-Как да върви приятели сме!
-Дааа добре , айде моля те познаваме се!😀
-Харесва я много , но няма да се получи.-каза той.
-Иии как стигна до този факт?
-Предполагам!😁

-Ученици трябва да ви съобщя нещо!-каза госпожата и всички млъкнаха.
-Другата седмица организираме лагер в планината с вашият клас и дванайсетокласниците.
През умът ми веднага мина Стефан.
Всички започнаха да викат и да се радват.
На лицето ми се появи една доволна и странна усмивка.

Стана обед.
Аз,Сам и Лола отидохме в столовата.
Вървяхме към обичайната ни маса докато Стефан не ме хвана за ръката , когато бяхме пред тяхната маса.
-Мими!-той дръпна с крака си свободноят стол до него.
Видях , че беше само един.
-Съжелявам не сядам без приятелите си!
Подминах го.
След 5 минути.
Той заедно с Кристин , Алекс и Рик идваха към нашата маса.
-Права си , и аз не сядам без приятелите си.-каза той.
Те седнаха до нас.
-Как си сладък?-каза Кристин на Сам.
-Добре съм ти?
-Щом съм до теб и аз съм добре.
-Извинете!-Сара стана и отиде до тоалетната.
Сам я догони.

Гледна точка на Сам:
Догоних Сара и хванах ръката й.
-Съжелявам!
-За кое?
-Че говорих с нея.
Тя се изсмя.
-Хах прави каквото искаш ти си ми просто приятел!
-РАДВАМ СЕ!-обърнах се и си тръгнах като идиот.
.......
.......
.......
Той се върна ядосан..
-Какво стана слънчо?-каза му Кристин като хвана ръката му.
-Разкарай се!-извика й се той и си отиде.
-Сам!!!-викнах аз.
Той вдигна ръката си за довиждане и си замина.
-Остави ще му мине.-каза Лола.

-Тааа вие разбрах те ли за лагера?-каза тя.
Стефан ме погледна с лъжлив предизвикателен поглед.
-Дааа!-каза той гледайки ме.
-Ще бъде купоннннн!!!-каза Рик.
-Определено нали Мария?-каза Стефан.
-Аааа аз незнам...
-Ти ли незнаеш?
-Ооо принцесо ти най-много ги знаеш!😂😂💗
Ах тази негова мазна усмивка.
Побърква ме!
-Луда глава!-викна Лола.
-Много луда!-каза Стеф.
Погледнах , че до него бяха ключовете му от мотора.
Грабнах ги и скочих от масата.
-На кой му се ходи на гонки с мотори?-викнах силно аз и избягах с ключовете му.
Той ме догони.
Аз се качих на моторът му и сложих каската.
-Ти ли ще караш?-каза той.
-Ти си отзад!-казах му.
-Да видим!
Запалих мотора.
-Хвани се да не паднеш!-казах му.
Силните му ръце обхванаха тънкият ми кръст.
Тръгнахме.
-Юхуууу!!!-викнах аз.
Стефан се смееше през цялото време.
-Къде отиваме , принцесо?
-Изненада!!!