Последното изкушение

33-глава

,,Скъпо дневниче ,
Какво да ти кажа сега?
Сега , когато съм сама ,сама между четири бели стени.
С малки диванчета и кожени столове , лафки за храна , много носилки , инвалидни колички и най-вече страдащи хора.
Бях на място в което всяка минута умира по някое човешко същество.
Защо съм там?
Защото преди три месеца брат ми замръзна на ледена площадка.
Питаш ме какво му е?
Болен е приятелю , болен.
Вината е изцяло моя , изцяло моя"!

-МОЯЯЯ ЕЕЕ , АЗ СЪМ ВИНОВНА ЗА ВСИЧКО , АЗ АЗ АЗ АЗ АЗ АЗ!!!-лекарите отново ме изнесоха.
Когато се събудих бях на същото място както всеки ден , всеки ден в които припадна от болка и най-вече вина.
Белите маргаритки , бялото легло и шкафа на които имаше хапче и вода.Дозата ми.
Дрогирваха ме всеки ден с хапчета , казваха ми че всичко ще е наред и че той ще се оправи ,но аз виках и виках обвинявах се , удрях се по челото , скубах дългите си коси и така всеки ден.
Всеки разцъфнал люляк и всяка върнала се птица от юг......
Пролетта беше дошла, но къде бях аз.
На ледената пързалка до останалата замръзнала кънка , всеки ден ходех там и я гледах.
Сега тя бе счупена и разждясала.
Брат ми беше от 1 месец в болница.
Толкова време и не ходех на училище , Сам идваше всеки ден до болницата за да ми даде новите уроци и да ме прегърне и види Крис.
Само той и Лола , другите бяха изчезнали в нищото.
Стефан беше на турне в пет държави и не идваше често , но ми пишеше и звънеше всеки ден.
Татко работеше , за да се изхранваме а аз и мама прекарвахме всеки ден в болницата и в цветарския магазин .

Някои почука на вратата ми...
В стаята ми влезе мама ,татко и главният лекар , които лекуваше Крис.
Щом влизат всички заедно , значи се е случило нещо.
Надигнах се от леглото.
-Мария имаме да ти казваме нещо!-каза татко.
-Да слушам!
-Положението на Крис не е никак добро ,затова г-н Болев ни предлага голямо двумесечно лечение в Турция!-каза той , а аз едва се здържах да не се разрева.
Той продължи.
-Затова аз и майка ти го обмислихме и решихме аз да замина с Крис , а тя да остане тук с теб защото на теб тази година ти предстои бал и дипломиране затова трябва да си тук и да учиш!
Сълзите ми се стекоха....
Течаха , силно и дръзко.
Това беше...
Няма друг изход..
Или се бориш сам , или умираш!
Изтрих смело сълзите си , вдигнах главата си.
-Добре заминавайте!-казах го силно и ясно.
В този момент слабостта изчезна , изпари се.
Родителите ми ме прегърнаха.

           
               1 седмица по-късно:

9.05 бяхме днес датата в която брат ми и баща ми заминаха за Турция , а аз останах с майка си защото след 2 седмици ми предстоеше бал.
Днес бях на улилище , но отидох на обяд.
Сам и Кристин бяха вече заедно.
Обичаха се.
Нищо друго нямаше значение.
Рик спря да пие , Лола беше добре ,а Стефан утре се връщаше от поредното си турне.
Не се бяхме виждали от месеци и се побърквах.
Той все пътуваше...

Сега вървях към вкъщи.
Прибрах се наядох се и си легнах.
Бях просто празна , празна изтощена , наранена до безната на сърцето си , устните ми бяха напукани и пресъхнали , косата ми изтощена и цъфтяща , а лицето ми мъртво.
Нямах никакви поводи да се смея ,да се оправя ,нищо.

На сутринта леля Катя взе мен и майка ми с колата й , защото щяхме да ходим за костюм на Сам и рокля и обувки за мен.
-Как си скъпа?-каза той.
-Отчаяна...
Той ме прегърна силно и хвана ръката ми.
Аз бързах да избера роклята си , за да се видя със Стефан по-бързо.
За щастие това стана много лесно.
Още в първия магазин открих перфектната рокля за мен.
Оставих я при мама и тръгнах.

Звъннах на звънеца на Стефан и той ми отвори.
Прегърна ме силно , много силно и ме целуна нежно , много нежно.
-Липсваше ми любов моя!-каза той.
-Слаба съм без теб Стеф , безащитна съм!Виж в какво се превърнах докато те нямаше.-разплаках се.
-Тук съм мила , прекрасна си!💗💗😖
Той ме хвана за ръката и ме покани в домът му.
Цял ден си разказвахме какво ни се е случило докато не сме се виждали и веднага настроението ми се оправи.
Когато се стъмни , останах да спя при него.
Той донесе вино , а аз се преоблякох и загасиха тока.
Когато се върна ме погледна с онзи хубавия поглед , любимия ми!
-Обичам те , толкова много!
Дойде при мен повдигна ме , поставиме на леглото и ме целуна , докосна ме по раменете и се спусна надолу.
......
......
Прегърна ме и заспахме.
-Лека нощ принцесо!
-Лека нощ💚
Вече се чувствах в безопасност.
Вече се чувствах силна.

Следва продължение...💮

Дано ви е харесало!💮