Последното изкушение

22-глава

Влезнах в голямото им имение и се събух.
-Елате насам!-каза Катнис.
Аз я последвах.
Влезнах в хола а там беше синът й:

-Ооо скъпи ти си бил тук.-каза му тя.
-Гости ли имаме?-той ме погледна и се усмихна.
-Мария Рокали , приятно ми е.-казах му.
-Томи!-усмихна се повече.
Имаше кафеви хубави очи и малка сладка тръбчинка , която изглежда не показваше на всички.
-Аз отивам да взема почерпка.-каза Кат.
Останахме аз и Томи.
Забелязах , че имаше китара.🎸🎤
-Свирите ли?-попитах го.
-Ооо моля ви нека минем на ,,ти" иначе да свиря.
-Страхотно!
-Уча в Германия в музикалният университет.Тук съм през почивните дни , за да видя семейството си.-каза той.
-Това е супер и аз уча и живея в Германия.
-Кой ти е любимият немски певец?-попитах го.
-Мортиз!-каза радостно той.
-Мортиз , не съм го чувала.
-Стефан Мортиз , известен е повече по фамилия.
В този момент си спомних как видях Джулия увита с белия чаршаф.......
-Добре ли си?
-Да да.
Дойде Катнис заедно с дъщерите си и почерпката.

-Чакай мееееееее!!!!!-викнах му силно аз.
Изведнъж той спря рязко ските , а аз се забих в него.😂
-Идиот!😂-казах му.
-Хайде да пием по един топъл шоколад.-каза той.
-Хайде😏.
Аз се усмихнах.
Влезнах ме в един ресторант и си поръчахме топъл шоколад с кроасани.
Смяхме се , закачахме се , говорехме си.
Томи беше страхотен.
Винаги забавен , винаги готов да ти помогне.
Беше видимо , че ме харесва и аз го харесвах.
Чудесен приятел!
Жалко , че не може да ми бъде нещо повече.
Жалко , че се влюбвах само в глупаци.
Жалко , много жалко!💔

Сега събирах багажа си.
Полетът ни беше следобед.
Почивката ми се отрази прекрасно , за миг забравих проблемите и всичко останало.
Взех куфара си и слезнах долу.

Стана време да се качваме в колата.
Катнис ни закара до летището , Томи също ще пътува с нас защото той е на лекции и беше дошъл да види семейството си.
Слезнахме и се запътихме към самолета ни.
Сбогувах се със Катнис.
-Благодаря ви за всичко за мен беше огромна чест!-каза й.
-И аз ти благодаря , че беше наш гост надявам се че с Том ще си помагате и ще се виждате.
-Задължително!💖-усмихна се.
-Чао мамо!-каза й той.
-Пази се миличък❣
Качихме се.
-В понеделник ще те закарам до гимназията ти!-каза той.
-Добре.
След като пристигнахме , леля ни чакаше на летището.
Сам го нямаше!😖😢😢
Том остана да спи у нас.
-Лека нощ , приятел!,-казах му.
-Лекаа Мимии.-викна той.
Аз загасиха токът му и отидох в стаята си.
Изкъпах се и си легнах.