Последното изкушение

30-глава

Алармата ми звънна и аз се събудих.
Взех си душ и се оправих за училище.
Да все още бях наказана и се налагаше баща ми да ме кара до училище , не Сам.
Не бях виждала Стефан от 3 дни , направо се побърквах.
Облякох се и видях , че вън е натрупало изключително много сняг.
Взех бързо раницата си и се затичах.
Крис правеше снежен човек , аз се усмихнах и се завъртях в снега , сега това ме направи поне малко щастлива.

-Какооо!-викна той и ми се местна на врата.
Аз го вдигнах и го завъртях силно.
Обичах брат си толкова много...💖

-Мария!-викна татко.
Аз се обърнах , пребирайки усмивката си.
-Качвай се в колата!-продължи той.
Свалих брат си на земята.
-Мими , защо татко така ти вика?-попита той.
-Не ми вика , просто говори на по-висок тон!-опитах се да го залъжа , за да не си мисли че баща му е лош човек.
Целунах го и го прегърнах.
-Пази се како!🍀💓
-И ти мъниче.

Влезнах в колата.
През целия път не продумах и дума.
Когато престигнахме отворих веднага вратата и изчезнах от него по най-бързия начин , дори не му казах ,,чао".
Кристин вече беше на училище:

Тя беше жива и здрава и ходеше вече почти сама.
Липсваше ми страшно много и много се угорчавам , че един път не отидох да я видя.😔
-Ей Крис!-аз се забързах и я прегърнах силно.
-Съжелявам , че не бях неуморно до теб когато беше зле!-продължих.
Тя ся усмихна бавно и каза:
-Сам беше д..д.. до мен!
-Няма п...проблем приятелко.-заекваше тя.
Очите ми се насълзиха и й помогнах да влезе в училище.
На лафката видях моят чернокос ангел , който ми липсваше адски много!💖