Последното изкушение

11-глава

Събудих се.
Вратът ми беше схванат бях заспала на криво.
Стефан го нямаше.
Дъждът беше спрял.
Мамка му , станало е сутрин.
Вързах косата си на кок и отидох да търся бабата и Стефан.
Излезнах от малката къща и видях как Стефан носи кофи пълни с мляко и помага на жената.
-Боже мой!-викнах аз.
Отидох при него.
-Ооо кой се е събудил!😘
-Добре утро , Стеф.
-Колко е часът?
-7:30.
-Ооо рано е , трябва да тръгваме наще незнаят , никой незнае , че ни няма на всичкото отгоре няма обхват.
-Какво по-хубаво от това и без това искам да си почина от папараци , а и нямаме гориво за мотора а пеша ще стигнем утре.😂😂
-Много смешно , аз съм сериозна.
-Аз също , пък и така ли ще се отблагодарим на жената поне да й помогнем.
-Добре...-казах аз.
Помогнахме на бабата за млякото , аз изчистих фермата й и после си тръгнахме.
-Довиждане деца , дано съм жива когато дойдете да строите моста!-каза тя.
-Бабо недей така приятели сме , наистина!-казахме ние.
-Помнете две неща:,,Само влюбените живеят , останалите просто съществуват" , бъдете заедно и не се разделяйте!
-Сбогом деца!-каза тя💗
Качихме се на мотора.
-Сбогом бабо ❣

Бяхме пред вкъщи.
Слезнах от мотора.
-Беше прекрасен ден!-казах аз.
-Беше най-прекрасният!-каза той.
Целуна ме по бузата.
-Чао принцесо!
-Чао.
Влезнах вътре.
Татко беше 5 дни извън града и добре , че го нямаше.
-КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ ХОДИШ ЕДИН ДЕН???-каза той.
Беше се прибрал по-рано.
-Бях у Лола.
-Момиче , никой незнае къде си била защо ме лъжеш?
-Не те лъжа.
Той ме удари.
-Наказана си за цяла седмица без излизане МАРШ В СТАЯТА СИ!
Разплаках се и се качих по стълбите.
Треснах врата на стаята.
Включих телефона си и видях че имам 40 повиквания от мама 29 от Сам и 37 от Лола.
Сега незнаех какво щях да правя , без да излизам със Стефан и останалите.
Ще измисля нещо.
Цялата лепнех и отидох да си взема душ.
Исуших косата си и се облякох.
Звъннах на Сам.
-Ало Мими къде ходиш , супер много се притесних за теб!?!
-Бях със Стефан в едно село и на море.
-Ти си ненормална!
-Да не сте гаджета?
-Не глупости!
-След два дни отиваме на лагер!
-Знам спокойно , айде ще затварям.
След това се обадих на Лола.

Легнах си уморена и макар наказана много , много щастлива.
            2 дни по-късно:

-ОТИВАМЕ НА ЛАГЕР ЮХУУУУУУУУУУУУ!!!!!!-викаха всички.
Бяхме в автобуса.
Аз и Лола бяхме седнали заедно.
Гледна точка на Сам:
Гледах красивите й очи съжелявах адски много за това което й казах.
Тя се обърна и дойде при мен.
-Сам здравей!
-Здравей.
-Мога ли да седна за малко?-каза тя.
-Да да.
-Виж съжалявам за това което ти казах миналия ден , че сме само приятели.
-Харесвам те!💖
- И аз те харесвам!-прегърнах я.
Ей идиот защо не я целуна😶
Мразя се!😬
........
........
........
Най-отзад бяха групичката на готините , естествено и Стефан беше в нея.
-Ей какво става със Стефан?-каза Лола.
-Нищо...
-Как така ходихте на море заедно , прекарахте много време само двамата?!
-Дори и да го харесвам няма как да се получи между нас.
-Защо?
-Защото той е певец , живее сам , красив е момичетата се бият за него!
-Пресани Мими , дразниш ме , погледни го погледни се идеални сте един за друг какво сложно винаги има?
-Винаги е невъзможно нали????
-Винаги трябва да е сложно?
Тя ми се развика.
-Отивам на друго място!-каза тя.
-Лола стига!
Докато ставаше и размахваше чантата си удари едно момче.
-Право в целта!-чантата се удари в лицето му.
Лола се обърна и пусна чантата си.
-Много съжалявам!
Тя докосна лицето му и видя , че се зачервява.
-Браво на теб право в целта улучи!-каза той.
-Ооо Боже много съжалявам!
-Не се притеснявай , добре съм!
-Не чувствам се ужасно , нека ти помогна да идеш на мястото си.
Аз се хилех от страни.
Лола помогна на момчето да стане и го заведе до мястото му.
-Ако има нещо ми пиши и още един път извинявай!
-Няма проблем , ще ти пиша и да няма нищо!😏😁
Тя се върна при мен малко уплашена , изчервена до уши и засмята.
-Ти нямаше ли да се местиш?-казах смеейки се аз.
-Много смешно😐
-Ми смешно е.
-Щях да пребия момчето!
-Ти го преби😂-казах аз.
-Мария ,престани!
-Млъквам😅