-Мамо!-викаше ми сеедно то.
Видях малкото човече, което се движеше на ултразвука.
Усмихнах се.
Една сълза се стече по скулата ми.......
-Мария хайде тръгваме!-викна мама.
Взех куфара си и излезнах от вкъщи.
Погледнах за последно червената роза.
-Ням...
-Дръж се зад теб съм!-викна той. Обърнах се и видях Стефан , които се засилваше чрез штеките. Карахме ски. Ивет и Алекс се возеха на лифта , а ние карахме в хубавия сняг. За жалост това беше последният ни ден заедно , защото утре си отивахме. Колко бързо минава хубавото време.😢 Няма да се отчайваме обаче , защото вечерта ни щеше да бъде страхотна. Момчетата ни бяха резервирали места в най-хуавия ресторант в корорта на който бяхме. След като покарахме ски отидохме да пием топъл шоколад в едно кафене. Съблякох шапката и шала си , бузите ми бяха студени и червени. Стефан докосна носа ми а после ме целуна. -Като снежен човек си.-каза той и се изхили 😁. -А ти си голям идиот!😑😂 -Защо? -Защото всички момчета казват на гаджетата си , че са като снежни принцеси през зимата , а ти ми казваш че съм снежен човек😒😐.-казах му аз мусейки се. -Аз съм различен! Затова ти казвам , че си снежен човек защото е различно , защото ти не си снежна принцеса като останалите , ти си единствена и неповторима любима моя!💗-каза той пипайки дългата ми коса , как можеше човек да му се сърди. Аз го целунах ,а след това се прибрахме във вилата , за да се оправяме за вечерта. -Мими ела в моята стая , за да те гримирам , а ти да ми оправиш косата.-каза Ивет. -Идвам! Взех нещата си и отидох при нея, а момчетата чоха бира в джакузито , понеже те се оправяха бързо.
След два часа всички бяхме готови. Ивет беше много красива:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Аз може би също:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
