Последното изкушение

17-глава

Звънецът на вратата ни звънна.
Бях още по пижама , но се затичах по стълбите да отворя.
Отворих:

Ето я!
В цялата си прелест-Мерай!💖
-Скъпа мояяяяя!-затичах се с чехлите към нея.
-Съкровищеееееее💝💝💝💝!!!-каза тя и ме прегърна.
-Пак пристигаш със стил!-казах й.
-Естествено!😘-каза тя.
-Хайде влизай!!!
Тя влезе и остави нещата си.
-Искаш ли кафе?
-Да може.
Аз направих кафе.
Отворих шкафа с лакомства😀.
Взех от любимите ми макарони и ги сложих към чинията с кафето.
Взех таблата и я занесох в моята стая.
-Заповядай!

Ммммм обужавах тази комбинация.
-Любимото ми!!!💕-каза тя.
-Помня какво обичаш!!!
-Е разказвай как е по Австрия?
-Как да е , все едно и също.
-Томас си хвана някака китайка за гадже , Миа замина при майка си в Лондон и аз съм си сама.-каза тя.
-Много ми липсвате и вие и Виена.
-И ти на нас!
-Ами ти как си , какво се случва тук в големия град?
-Нищо особено.
-Аааа лъжешшш има нещо , щом ме викна чак от Австрия , кажи моля те!
Аз поех дълбоко дъх и започнах да й разказвам.
Говорехме си околко три часа седнали на леглото пиейки кафе и ядейки сладки и макарони.
Трябваше да поговоря с някой , а Мерай беше най-близката ми приятелка от Австрия.
Познаваме се от 3 годишни.

-Иии какво стана със Стефан?-каза тя слушайки внимателно думите ми.
-Нищо , той е с друга и аз съм с друг.
-А къде е този друг?
-Еми предполагам , че си е у тях.😂
-А защо не е при теб?
-Незнам не сме се разбирали , за да излизаме някъде.
-А защо не си пишете?
-Не е налиния.
-Добре я ми покажи негова снимка!
-Нямам.
-Мммм скъпа той не ти е никакво гадже!😙-каза тя.
-Защо?
-Защото не виждам никаква обич в очите ти.
-Стефан , Стефан , Стефан...-прошепна тя.
-Какво за него?
-Ето!
-Ето!
-В момента в който изрека името му и очите ти пресвяткват.😂😂😂😂-измя се тя.
-Мер стигаааа!!!😂😂😂😂😂😁😁😁-ударих е аз с възглавницата.
-Рано е за пижамемо парти , но щом искаш добре!😅😄😀-и тя ме удари.
-Мер трябва да се захващаме за работа , после ще празнуваме!-казах аз.
-Добре де.😙
-Така първо ще оправим косата ти , върви да я измиеш и ела.
-Добре.
Аз влезнах в банята да се изкъпя.
Излязох , Мерай беше сложила на шкафа с огледалото много ножици , преса за изправяне , маша , гребени и четки от всякакви видове , преса за вафлички и сешоар.
-Боже мой!-казах аз.
-От къде намери тези неща?
-Туко-що дойде един приятел и ми ги остави.
-Страхотно!💜😂
-Хайде сядай!-каза тя.
Аз седнах на стола и махнах кърпата от косата си.
-Не искам да е къса просто й пострижи връхчетата.
-Ок.
Аз си пуснах музика на слушалките и се облегнах на стола , оставяйки се в опитните ръце на Мерай.
Тя започна да реже от косата ми и с всяка отрязана частица от нея чувствах сеедно ми пробиват сърцето.
Много си я обичах.
След 2 часа Мерай беше готова: