Защо да съм чудовище?
Защото не мога да обичам?
Защото не съм щастлива?
Как да не съм мазохист?
Как да не искам да ме боли?
Как, щом това е чувство?
Аз искам да чувствам.
И болка, и любов, и страх,
и щастие, и радост, и мъка.
Не ме боли когато ме удариш,
не мога да ти покажа любов,
не ме е страх от смъртта,
не съм щастлива когато живея,
не ми бе мъчно, щом всичко се промени.
Не знам защо съм такава.
Не искам и да знам.
Просто приемам своята съдба
и продължавам да живея.
Живот без сърце и без душа
пак е живот
и аз няма да тъжа.
Не искам всичко това,
но нали е съдба.
Не мога да я променя.
:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:
Не знам колко хора ще прочетат това. Няма да са много. Въпреки това нека малцината ми читатели да запомнят следното: "Никога нищо не е толкова просто, колкото изглежда.". Това го разбрах преди много време. От тогава успявам да свържа всичко с тези думи. Дано да са ви от полза😐
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
