Като реката -
мощна стихия.
Проправям си път
през камък,
през почва -
мъка и страдание.
Гневя се -
реката буйно се пени.
Но не се предавам.
Движа се бързо,
устремено.
Преследвам целта си -
да се влея в океана.
Всяка трудност
ме прави по силна.
И бурята не ми пречи -
ставам по мощна.
Реката няма сърце -
не може да умре.
Нищо няма да я спре.
И аз нямам сърце.
Нима и аз не мога да умра?
И мен нищо няма да ме спре.
Водата измива всички емоции -
отсява ги.
Само най-силните остават.
Как искам да се задържи единствено гнева...
BẠN ĐANG ĐỌC
ЕМО поезия
Thơ caПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
