Едно момче,
едно момиче,
едно проклятие
и две изгубени души.
Тя не може да обича,
а той не вика любовта.
Живеят без сърца-
и той, и тя.
Създадени един за друг,
те търсят се в нощта.
Обречени да знаят
своята съдба,
отрекли се от любовта,
неспособни да изпитват и тъга.
Тя вика неговото име,
но той не може да я чуе
и изгубват се те, двама -
вовеки разделени,
в мрачната гора,
изпълнена с кошмари
за вечна самота
и откриват там смъртта.
В последния си миг
той обрича се на мрака,
с цел да бъде с нея
щом не в живота,
то поне в смъртта.
Тя избира любовта-
непознато чувство за нейната душа
и отказва се от своята мечта.
Сега са мъртви,
но са двама.
Наложи се да погледнат в очите на смъртта
за да надхитрят своята съдба.
Сега са мъртви,
но свободни.
Повярвали най сетне
в магията на любовта.
Сега са мъртви,
но щастливи.
И никой не може да ги раздели,
било то и някаква съдба.
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
