Вървя напред-
обхождам пуста улица.
Нощта надвисва върху мен,
но мрака не е плътен.
Луната осветява моя път,
наблюдава ме от своя стъклен трон.
Ще продължавам да вървя напред.
Ще продължавам докато не свърши.
Не знам кое.
Може би нощта.
Може би улицата.
Може би живота.
Искам да избягам от всеки стереотип.
Искам да избягам от всяка емоция.
Искам да избягам от теб.
Разбрах думите ти.
Осъзнах значението им.
За теб съм едно объркано момиче,
на което му е нужна помощта ти.
За теб съм слънчев лъч,
помрачен от някаква тъма.
И твоето добри сърце
не дава да ме изоставиш.
Но грешиш.
Аз видях мъката
в твоите зелени очи.
Твой ред е!
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
