Защо пак се приближи до мен?
Защо изрече тези думи?
Защо точно на мен?
А аз защо признах?
Защо не отрекох отново?
Защо и той сподели?
И защо му обещах?
И защо му обясних?
Защо душата ми затрепери отново?
Защо не бях пак над всичко?
Защо той го пожела?
И защо аз го пожелах?
Защо избрах да съм тук?
Защо той ме срещна?
Защо аз бях смела?
Защо съдбата ни принуди?
Това е само някаква игра,
в която единия е цар,
а другия е просто пешка.
:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:
Аз ли съм пешката?
Дали не съм царя?
Кой трябва да помогне на другия да оцелее и да изпълни заръчаното му от съдбата? Животът е труден, но точно трудностите го правят интересен.
CZYTASZ
ЕМО поезия
PoezjaПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
