Маската покрива моето лице.
Ти не я виждаш.
Не можеш да я пипнеш.
Но и щом посегнеш към мен
не ме достигаш.
Това е маска.
Само маска.
Ти обичаш маска.
Нея не можеш да забравиш.
Аз съм зад нея.
Не се появявам.
Това е маска.
Закрива ме.
Скрива ме от теб,
от тях,
от мен самата.
Това е само маска.
И не мога да я махна.
Не трябва.
Иначе пак ще остана сама.
Ще ме оставиш.
Не искам това.
Но ти вече разбра.
Знаеш че те лъжа.
Но ако махна маската
ще видиш само пустош.
Няма сърце,
няма душа,
няма живот.
Само самота.
Не искам това.
Маската остава!
ESTÁS LEYENDO
ЕМО поезия
PoesíaПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
