Времето ми минава
в сподавен плач,
в неизречени думи,
в неизпълнени дела,
в забравени мечти,
в несподелени копнежи.
Аз крещя,
но никой не ме чува.
Или ти си различен?
Ще видиш ли сълзите ми,
дори да е тъмно?
Ще чуеш ли писъка ми,
дори да е шумно?
Ще ме разпознаеш ли,
дори без моята маска?
Не знам.
И ти не знаеш.
Никой не знае.
Но ще ти се доверя.
Сега сълзите ми текат,
но няма значение.
Защо да мисля за това,
щом съм в твоята прегръдка?Сега знаеш истината.
Ще ме оставиш ли?
Ще ме забравиш ли?
Ще се отречеш ли и от мен,
както се отрече от Луната?
Ти решаваш!
VOCÊ ESTÁ LENDO
ЕМО поезия
PoesiaПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...