Хей, хора! Наскоро (по точно вчера вечерта) станаха едни неща. Момчето със зелените очи искаше да говорим за нещо важно. Това не вещаеше нищо добро. Оказах се права. Каза ми, че е бил объркан и за това ми е казал всички неща. За това са станали всички тези заигравки. Каза ми че избира нея - другата жена.
Ако помните в една от бележките на автора бях написала нещо от рода на "С него започна поезията. Някой ден и ще приключи - пак с него. Когато погледа му вече не е върху мен. Тогава ще е и моя край." Вчера замалко да сложа край и на двете - и на поезията, и на живота си. Само дето бях... разубедена. Сега събирам сили... и идеи за да продължа с поезията и с живота си. Само дето може да се забавя. Има вероятност да спра за малко, но обещавам че рано или късно ще пиша отново поезия. Разбира се, ако ви залипсвам, може да четете блога ми - Wolf's blog. Него го започнах в мига в който реших да не трия поезията си. Чао от мен!🖤🖤🖤
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
