Дори когато знам,
че не мога да те имам,
че не трябва да те имам,
аз не мога да се отърва
от мисълта за вечерта
в която ми каза тези неща.
Помня всеки миг.
Как се запознахме,
как изрече моето име,
как намекна за любов
и как веднага всичко спря,
щом тя се появи.
Но с това не се бележи края
на нашата игра на шах.
Защо ли?
Защото съдбата така реши.
Но още има нещо което ни дели-
тя, другата жена.
И дори онези думи
увисват безнадеждно в мрака,
щом тя е тук и ти си с нея.
Но аз търпя,
защото съм създадена за да ме боли, нали?
Това трябва да правя.
Да чакам, да търпя и да се мъча.
Поне ми остават онези спомени
за моментите на страст и импулсивност.
Ще създавам нови
и ще помня тези,
и кошмарите ще преживея,
и може някой ден
мечтата да стане реалност.
Онази мечта.
Мечтата на любовницата.
.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.
Точно сега, докато пиша тези глупости, ги наблюдавам - той със нея, другата жена. Соят пред мен и се прегръщат. Това се случва всяка вечер. А той всяка вечер ми хвърля поглед, каращ ме да се разтапям. Тя дори не подозира. Също не подозира и че всяка нощ сънувам различен кошмар в който я убивам. Тази нощ я отрових, предната я намушках в гърба, а още преди това я изгорих докато спи. Започвам да се побърквам, но точно това иска съдбата. Трябва да търпя всичко и някой ден, може би ще бъдем заедно. Само аз и той. Без нея, другата жена.
ESTÁS LEYENDO
ЕМО поезия
PoesíaПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
