Любовта ли ме задържа при теб?!

25 9 4
                                    

Ден след нощта.
После нощ след деня.
Аз стоя.
Мисля.
Като вик в пустиня,
Удавник на сред океана.
Безпомощен,
последен опит да остана жива.
Да съм тук - до теб.
Това е толкова трудно,
безнадеждно.
Смъртта е неизбежна,
живота е безсмислен.
Защо да се мъча?
Щом не мога да живея без теб,
ще пожертвам живота си.
Ти не си до мен.
Не си дължим нищо.
Но пак нещо ме задържа.
Кара ме да те следвам,
да ти вярвам.
Какво е то?
Любов?

ЕМО поезияTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang