Днес е края,
но и началото.
Днес умирам,
но и се прераждам.
Очите ти не виждам,
но друга светлина намирам.
Луната ме привиква,
дърпа ме назад -
отвъд огнената бездна,
изгаряща изгубени души.
И портите на ада
отново се разтварят,
командвани от тази светлина.
Края ми дойде,
но новото начало аз поставям.
Умрях,
но дявола не изгори душата ми.
И как би могъл?
Аз не притежавам такава.
Пожертвах я отдавна.
Жертва към Луната -
моята спасителка.
BẠN ĐANG ĐỌC
ЕМО поезия
Thơ caПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
