Спи! Аз няма да те безпокоя.
Спи! Обещавам да видиш слънцето пак.
Спи, но знай че гнева ми е жив.
Той гори и създава огън от кръв...
от моята кръв.
И когато тя свърши,
когато вече съм празна от вътре...
е твой ред.
Душата ти ще пищи.
Сърцето ти ще жадува смъртта.
Усмивката ти ще падне
и болката ще я замени.
Спи и се надявай... вярвай
че аз ще издържа още една нощ,
защото после е твой ред.
Бързо ще забравиш
какво е да обичаш,
какво е да си щастлива.
Ще чувстваш болката
и само тя ще е в главата ти.
Спи!
Радвай се на съня докато можеш,
защото после ще има само кошмари.
Но ти спи! Аз съм силна.
Имаш поне още една нощ,
но после знай,
че е твой ред.
أنت تقرأ
ЕМО поезия
شِعرПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
