Познати улици, познат град.
Град, в който никога не съм била.
Краката ми тежат,
влачат се в прахта по тротоара.
Двигател на кола ръмжи в далечината.
Хората около мен ме зяпат
А улиците?
Те са все така безлюдни.
Деца се гонят в парка,
майките обсъждат тежестта на брака.
А тревата все така е избуяла,
поради липса на живот във местността.
Песнопойни птици кацат по дървета,
които още дори не са засети.
Фас след фас, захвърлени като трухи - следа.
Плахите ридания се чуват ясно,
той отново е ударил своята жена.
Как иска синове,
като дори той още не се е родил?
Съдбата е била жестока,
за тез, що още чакат своят час
и ще го чакат вечно,
до де светът обвие се във пълен мрак.
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
