Стоя... чакам края
пред портите на ада.
Защо се бави?
Нима има по-важни
от мене души?
Но вихър от несбъднати мечти
ме отнася пред зелените очи.
Нима ти си моя дявол?
Как става така?
Та нали все в мен има вина?
Нали в мен се бе вселил демона
със гарваново черните крила?
Не остана ли друг,
който да ме предаде
в кървавите лапи на смъртта?
Защо пак теб трябва да погледна
за да си постигна аз целта?
Защо отново твоите очи,
ще запълват съзнанието ми?
Но едно твое движение...
едно просто докосване до моята плът...
и вече съм се предала
и знам единствено че пак потъвам.
Дълбоко в спомени и копнежи
аз отново се давя
и този път ще е края.
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
