Не забелязваш ли?
Аз потъвам в твоите очи,
но поне го осъзнавам.
Ти мислиш,
че контролираш нещата.
Нима наистина не знаеш?
Една целувка
и желаеш да съм твоя.
Една целувка
и взимам душата ти.
Една целувка
и ставаш мой роб.
Но ти не го виждаш.
И аз като демон изникнал от мрака,
като блед спомен за изгубен красив свят,
като момент на разкаяние и болка,
ще се възползвам от твоята слабост.
И пак ще бъда каквато преди.
И пак ще живея своя живот.
И пак ще мисля само за това.
И пак ще казвам че не познавам страха.
Ти ще бъдеш използван,
за да върна предишното „аз".
Но какво ще стене ако те забравя?
И какво ще стане
ако няма вече „теб" в сегашно време?
Ще бъда и аз изгубена и празна
и вовеки веков ще проклинам отминалите моменти
и красивия свят, който изгубих.
Не, аз няма да го позволя.
В грешната посока вече няма да вървя.
ESTÁS LEYENDO
ЕМО поезия
PoesíaПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
