Погледни ме в очите,
нека отново видя зеленото в тях.
Доближи се до мен,
нека отново усетя аромата ти.
Слей устните ни,
нека отново почуствам дъха ти.
Това желая да ти кажа.
Това ми изгаря душата.
Но няма да го направя.
Трябва да съм щастлива.
Успях!
Единствено ако ме попиташ,
само тогава ще ти отговоря.
Ще ти кажа че успях
да те отдалеча,
да те накарам да забравиш,
да бъдеш щастлив.
Само тогава ще разбереш,
че аз никога не ще те изоставя
и не искам да те забравя.
Ще се връщам пак и пак
към онази вечер,
така щастлива,
но и силно помрачена.
И думите ти още помня:
"Ако не бях със нея,
щях да съм със теб.".
Не вярвах да го чуя.
Мечтаех за това,
но не го пренасях в реалността.
Опитах се да се зарадвам,
но тогава осъзнах,
че няма да те притежавам.
Сърцето ти заето е от друга,
а в съдбата ти
за мен дори не става дума.
Аз пак ще те обичам,
но ти не трябва да го знаеш.
Забрави моментите със мен
и вече няма да си в плен.
Обичай я,
както аз обичам теб!
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
