Episode 1

506 10 1
                                    

-От името на Естрея- 

-В съня на Естрея- 

Пистата... искряща във всякакви цветове. Правя пируети, превъртания, скокове... колелцата на кънките ми почти не докосват земята. Имам чувството, че летя. Изведнъж медальона ми във формата на звезда изхвърча от врата ми и аз се събуждам с писък. 

Аз: *въздишам* Било е само сън.

Хана(майка ми):Естрея, как може още да спиш? Много е късно!

Аз: Командирката звъня ли? *Мама не обича да наричам шефката си така но си има причини за този прякор.*

Хана: Звъня над 20! *Правя отчаяно лице* И колко пъти съм ти казвала да не я наричаш така?!

Естрея: Знам мамо. *обличам се и докато разказвам  на мама за съня ми. След това си оправям косата, обувам кънките и потеглям към Фудгер уилс*


============================================================


Командирката: А, Валенте. Както винаги си закъсняла.

Аз: Мога да обясня! Успах се, после тръгнах от нас без кънките и трябваше да се върна и после.....*Командирката ме прекъсна и ме погледна строго, а зад нея се подаде най-добрият ми приятел, Симон, и започна да прави смешни физионамии и ме разсмя. Командирката ми се ядоса и ме прати да си облека униформата*

-От името на Симон-

 Аз: Луна, братовчетка ти е много отвеяна днес. Знаеш ли какво и е?

Луна: Не, но предполагам че е нещо свързано с родителите и. Пак ще пътуват и не знаят колко време ще отсъстват. Само че този път Естрея не отива с тях, а остава тук сама и най-вероятно ние ще я гледаме.

Симон: Би трябвало да е щастлива! Ще живее у любимата си братовчедка! Ще бъде като когато бяхме малки. Даже може тримата да си направим парти с преспиване и да пеем и танцуваме цяла нощ! Даже може слоновете от съня ти да ни посетят. *засмях се леко докато си спомнях колко много се забавлявахме, а Луна ме погледна в очите и се усмихна, но се сети нещо и усмивката и изчезна* 

 -От името на Естрея- 

Какво може да означава този сън? Защо медальона ми пада? Дали не е някакъв знак? По-добре да не мисля за това. Въпреки че не мога да спра... Имам чувството, че скоро ще разбера.*Отивам при Луна и Симон и виждам че Луна е тъжна* Вероятно е защото днес идват новите собственици на имението. 

Soy EstrellaWhere stories live. Discover now