Soy Estrella

Episode 8

-От името на Естрея-

Амбър: Я виж ти. Първо целуваш Луна, а после прегръщаш новото момиче. Матео, не мога да повярвам, че си паднал толкова ниско.

Матео: Какво искаш Амбър? Не съм в настроение за игричките ти.

Амбър: Така ли? Защото преди секунда изглеждаше много щастлив!

Реших да ги оставя насаме и се отдалечих малко от тях.

Амбър: А ти къде тръгна? *аз се обърнах към нея*

Аз: На мен ли говориш?

Амбър: Не, на стената *каза съркастичко и аз се доближих до нея* Не се заблуждавай с него малката.

Луна: Амбър! *доближи се до нас*

Амбър: Какво има Лунита? Не виждаш ли, че съм заета?!

Луна: Така ли? И с какво? С досаждане на братовчедка ми?

Матео: Ти си братовчедка на Луна? *попита някак учудено*

Луна: Да, братовчедка ми е и не искам да се въртиш около нея! Заради теб Симон ми е сърдит, Матео!

Матео: Аз какво да направя, че китаристчето ревнува?!

Луна: Естрея да си вървим. *задърпаме към кафенето, но аз я спрях*

Аз: Не! Искам да карам кънки, Луна!

Симон: Какво става тук, момичета?

Луна: Просто видях Амбър и Матео да си говорят с Естри и я измъкнах от ситуацията.

Аз: Луна, какво толкова, че съм си говорела с тях?

Симон: Луна, знаеш ли какво. Ако искаш върви в кафенето, а аз ще карам с Естри, става ли.

Луна: Добре Симон. *Луна си тръгна, а аз радосна хванах Симон за ръката и го задърпах към пистата*

Симон: Сега като Луна я няма ще ми кажеш ли какво всъщност стана?

Аз: Защо сте скарани с Луна? *оставих въпроса му да ме подмине*

Симон: Не сме скарани.

Аз: Напротив. В Канкун не се държахте така един с друг. На всичкото отгоре Луна каза на Матео, че той е виновен, че сте се скарали. Какво стана?

Симон ме погледна с насълзени очи и аз разбрах, че му е трудно да го каже. Имаше нужда от прегръдка. Прегърнах го възможно най-силно. Той ми отвърна и след известно време се разделихме.