Soy Estrella

Episode 32

-От името на Естрея-

Аз: Амбър какво правиш тук?

Амбър: Дойдох да видя защо не си на тренировка. Ти какво правиш на главния вход?

Аз: Амбър, моля те не казвай на никого. *тя кимна* Не ми позволяват да ходя на пързалката преди да свърши годината.

Амбър: Значи бягаш? *кимнах* Еха. Доста си отдадена на отбора. Хайде, ще ти помогна.

Обърнахме се и тъкмо да излезем Амбър се спъна в нещо. Обърнах се да и кажа да е по-тиха, но чичо идва. И двете се парализирахме пред входа.

Мигел: Естрея! Къде отиваш?

Амбър: Ще ти кажа всичко, Мигел. *казва и се усмихва. Не мога да повярвам. Ще ме предаде* Естрея ще учи с мен в библиотеката на училището.

Мигел: Добре. *усмихва се* Обадете се на Тино да ви вземе. *кимнахме и се запътихме към Ролер*

Аз: Защо го излъга?

Амбър: Виж, и на мен не ми харесва да лъжа, но го направих за доброто на отбора. Състезанието е много важно за мен.

Аз: Разбирам те. Имам идея за хореографията.

Амбър: Каква е?

Аз: Ами наскоро сънувах една рисунка на слънце, луна и звезда. *погледна ме учудена* Мислех си, че може да се спуснем седейки на тях. Луна на луната, аз на звездата и ти - на слънцето.

Амбър: Уоу! Еха! Наистина ли ми предлагаш това?

Аз: Да. Защо? Идеята не ти ли харесва? *попитах леко тъжна*

Амбър: Не. Очароваме. Идеята ти е много добра. Просто не мога да повярвам, че си помислила и за мен. *каза го леко носталгично*

Аз: Но защо? *очите и леко се зачервиха, а тя се усмихна леко престорено*

Амбър: Не е важно. Благодаря!

Пристигнахме на пистата и разказах на всички за идеята ми. Симон веднага ме подкрепи, както и Луна. Матео малко ревнуваше, но и той се съгласи.

Амбър: Добре. Да започваме с тренировките. *каза доста развълнувана*

Луна: Сега не е моментът, Амбър. Трябва да се опитаме да върнем Джим и Рамиро.

Тамара: Деца, съжалявам, но няма какво да се направи.

Амбър: Единствено можем да ги заменим с Хасмин и Гастон.