-От името на Естрея-
Училищния ден мина много скучно... Едва го изтърпях. Прибрах се вкъщи, за да се преоблека. Взех си кънките и отидох в Ролер. Покарах малко и след като се уморих отидох в кафенето и си поръчах ягодов шейк. Започнах да пиша домашното, но нищо не разбирам и помолих Нина по телефона, да се разберем да учим заедно някой ден. Тогава Матео седна на моята маса и аз затворих на Нина.
Аз: Какво искаш?
Матео: Уф, днес май не си в настроение...
Аз: Извинявай Матео. Просто нищо не разбирам от това *показах му купчината тетрадки пред мен*
Матео: Мога да ти помогна с ученето.
Аз: Наистина ли?
Матео: Да, но при едно условие.
Аз: Да видим...
Матео: Да пееш с мен на Open.
Аз: Няма да стане.
Матео: Тогава няма да ти помогна.
Аз: А не можеш ли да ми помогнеш без да пея с теб?
Матео: Мога, но така е по-забавно.
Аз: Виж, тогава не ми трябва помощта ти. А и вече съм се уговорила с Нина.
Матео: Колкото повече, толкова по-добре. Само приеми да пееш с мен.
Аз: Оф, добре.... *той се усмихна и тогава дойде Симон и седна до мен*
Симон: Естрея, извинявай, че ви прекъсвам, но трябва да говоря с теб. *звучи ми доста сериозно*
Аз: Да, казвай.
Симон: Насаме...
Матео: Е, аз ще тръгвам.
Матео стана и си тръгна,а Симон ме погледна и видях страх в очите му. Това което иска да ми каже, явно ще ме нарани....
Симон: Аз.... Реших да се върна в Канкун.
Аз: Какво?! Нееее! Защо?! Та аз вчера дойдох!
Симон: Знам! Не си виновна ти...
Аз: Ами тогава? *очите ми се бяха напълнили със сълзи*
Симон: Луна много ме нарани... Знам, че с нея сме само приятели и че тя не е искала да ме нарани, но го направи. Вече ти обясних.
Аз: Знам Симон, но това не е причина да се връщаш в Мексико!
Симон: Знам, но ми е много трудно да я гледам. Когато я видях да се целува с Матео нещо в мен се счупи....
Аз: Симон....*не издържах повече. Сълзите ми започнаха да се стичат по бузите ми като водопад. Той нищо не каза, а само ме прегърна. Ще ми липсва толкова много. Трябва да го убедя да остане.* Кой друг знае, че си тръгваш?
Симон: Ти си първата, на която казвам.
Аз: Кога заминаваш?
Симон: След 3 дена.
Аз: Толкова скоро?
Той само кимна и после отиде да каже на Тамара, Нико и Педро, а аз останах сама на масата затрупана с учебници, но вече изобщо не бях в настроение за математика....
Ето ме с нова глава! Дано ви харесва! Коментирайте и гласувайте! Знам, че е по-кратка, но предните 2 бяха много дълги.
YOU ARE READING
Soy Estrella
Non-FictionВсички знаете коя е Луна Валенте. Смело момиче, чийто живот се променя драстично след преместването в Аржентина. Това, което не знаете обаче е, че тя има братовчедка, която е една година по-малка от нея, но споделя същата история. Ако искате да разб...
