Soy Estrella

Episode 18

-От името на Естрея-

Всички много се натъжихме от новината за откраднатата песен. Дори да не я бях чула знам, че е невероятна както всички песни на бандата. Изведнъж Нина идва и се сещаме, че имаме тренировка. Даниела и Симон си тръгват и с Луна придружаваме Нина до центъра на пързалката. Правим няколко обиколки и Луна не спира да говори за случката със Симон и Даниела. Аз съм по-емоционална от нея, не знам дали се дължи на факта, че съм малко по-малка или, че не сме биологични роднини, но усещам, че всеки момент ще се разплача, затова се отдалечавам малко от тях и изхвърлям цялата лоша енергия от мен, правейки любимото ми нещо, а именно, кънките. След малко Луна идва до мен и казва, че е време да си тръгваме. Аз и съобщавам, ще ще остана още няколко минути на пистата, която вече е почти празна. Луна тръгва, а аз продължавам да танцувам.

Матео: На ясно ли си, че скоро Ролер затваря, или си решила да спиш тук? *казва и се доближава до мен с усмивка*

Аз: Знам. Прав си. Трябва да тръгвам. *опитвам се да избегна неловката ситуация и затова се запътвам към изхода, но той ме хваща за ръката и ме дръпва към себе си*

Матео: Един последен танц? 

Без да кажа нищо Матео пусна музика и започнахме да танцуваме. Хореографията беше уникална. И танца стана невероятен. Усещах химията между нас. Танцувахме в синхрония, като един човек.  Когато песента свърши останахме много близко един до друг. Погледа му играеше между устните и очите ми. Тогава чухме гласът на Нико, който обяви, че затварят пистата. Аз се стреснах и мигновено се запътих към изхода. В кафенето видях Луна, Даниела и Симон да спорят за нещо и се доближих, за да чувам.

Луна: Симон, знаеш, че това не е вярно! 

Той сведе поглед. След това Даниела го хвана под ръка. Когато ме подминават се обръща към Луна, без Симон да я види и се усмихва злобно. Боли ме, че страхотно момче, като най-добрият ми приятел е с момиче като Даниела.

Прибираме се, но този път си отиваме в нашите стаи без преди това да си говорим. Днес беше много тежък ден, особено за Луна. Всичките грешки и деяния на Даниела и се ступаха на главата, без тя да е виновна. Какво е направила, за да заслужи това. Обличам си пижамата и се завивам, забивайки поглед в тавана. Изведнъж пред мен се появи случката с Матео днес на пързалката. Усмихвам се. Дали ако Нико не се беше появил той щеше да ме целуне? Дали изпитва нещо към мен? С тези мисли заспах в дълбок сън, докато леля не ме събуди на другия ден със закуска в леглото. Започнах да се храня и тя седна до мен на леглото.