Soy Estrella

Episode 22

-От името на Естрея-

Момчетата идват при нас и мога да забележа колко е нервна Нина. Гастон ни разпитва за Фелисити и ни умолява да му кажем коя е. Гори от желание да се запознае с нея, а само като си помисля, че в този момент тя е пред него... Изведнъж Матео ни предизвиква. Обвинява ни, че се държим добре с приятелите си само за пред другите и че сме егоистки, за да не искаме да помогнем на Гастон.

Луна: Матео, това не е така и ти го знаеш!

Матео: Дали? Защото точно така излиза в този момент!

Аз: Отворко, защо не ни оставиш намира и не отидеш да се оплачеш на гаджето колко лоши приятелки сме ние?!

Нина ни хвана за ръцете и ни изведе от там, преди нещо по-лошо да се случи. На излизане от Блейк претърпяваме още един разпит за Фелисити, но този път от Амбър, Делфи и Хасмин. Телефонът на Луна звънна и тя се измъкна от разпита, за разлика от мен. Някой ме дръпна за ръката.

Матео: Оставете я. Стига сте я разпитвали. Ясно е, че няма да ви каже. 

Хвана ме за ръката и ме поведе към парка до училище. Там седнахме на една пейка.

Аз: Благодаря, че ме измъкна от тях. Тези разпити ми дойдоха до гуша!

Матео: Не съм казал, че разпитите са свършили. Само те спасих от Амбър и компания. *засмях се от коментара му. Той ме погледна в очите*  Естрея, наистина те моля да ми кажеш коя е Фелисити, или поне от къде я познаваш.

Аз: Матео, моля те, разбери, че тази тайна не е моя, за да ти я споделя. Когато въпросния човек събере кораж, ще се разкрие, но дотогава аз нищо няма да кажа.

Матео: Това което казах в училище не е вярно. Не се държите добре с приятелите само за пред другите. Ти просто пазиш тайна на приятел. Чак сега го осъзнавам...

-От името на Матео-

Погледнах я в очите и не можех да отместя поглед. Потънах в погледа и. Доближих се до нея и устните ни се докоснаха. Целунахме се. Тогава разбрах, че не я харесвам. Обичам я. Тя е едно уникално момиче, което промени живота ми откакто се появи. Когато се отделихме тя ме погледна объркано, а аз само и се усмихнах.

-От името на Естрея-

Матео ме целуна! Не мога да повярвам. Тогава в ума ми се появи Амбър и се сетих, че с Матео са гаджета. Погледнах го объркано, а той само се усмихна. Тогава телефонът му звънна и аз видях, че е Амбър. Той затвори, но аз нямах намерение да говоря с него. Погледнах колко е часа и осъзнах, че закъснявам за работа. Сбогувах се леко неловко с Матео и хукнах към Ролер. Започнах да подреждам конусите и да помагам на начинаещите. След малко отворкото дойде при мен и ме пита какво ми става.