Soy Estrella

Episode 19

-От името на Естрея-

Луна: Симон, моля те повярвай ми! Не съм ритнала Даниела!

Даниела: Луна, поне си признай! Какъв пример даваш на малката ти братовчедка? 

Тя малка ли ме нарече? Може да съм една година по-малка от Луна, но не съм бебе. Това момиче си спечели омразата ми.

Луна: Даниела, тя не е бебе. Има собствено мнение. Но пак ти повтарям, не съм те ритнала! Набий си го в главата!

Даниела: Добре, може да не си го направила нарочно, а случайно, защото си много разсеяна.

Симон: Добре, стига. Луна, просто ще те помоля следващия път да си по-внимателна.

Луна: Но не съм я ритала!

Симон: Луна.... Луна, Даниела има право, понякога си много разсеяна и правиш неща без да знаеш.

Аз: Симон, тя не я е ритнала. *скръстих ръце* Ако щеш вярвай. Рано или късно ще разбереш истината, но не забравяй, че от истината боли...

Хванах Луна за ръката и я изведох от Ролер. Нямах намерение да споря повече. Прибрахме се вкъщи и както не бяхме в настроение след вечеря си отидохме сами в стаите... На следващият ден на излизане от училище с отиваме да покараме малко на площада, за да си разсеем ума. Пеем песента, която написахме за Симон. Луна се умори и седна на една пейка, а аз продължих да танцувам. Малко се отдалечих от нея и после видях как Симон сяда до нея и си говорят. Реших да отида и да видя дали всичко е наред, но се спънах и за малко да падна, ако..... някой не ме беше хванал. Когато си стъпих на краката видях Матео да ми се усмихва.

Матео: Знаеш ли кънкьорке... *погледна към кънките и после очите ми* Песента, която изпях на Луна, всъщност беше за....

Аз: Знам, знам, че е била за нея. Не е нужно да ми даваш обяснения. 

Той се засмя и ме хвана за ръцете. Погледите ни се сблъскаха.

Матео: Всъщност беше за едно специално момиче, което преобърна живота ми. Едно красиво, русо момиче със зелени очи. *усмихна ми се* Беше за теб.

Аз: Така ли? *не можех да осмисля думите му. Написал ми е песен?* Но тогава защо я изпя на Луна?

Матео: Не бях сигурен в чувствата ми. Когато я написах, мислех за теб и Луна. Двете сте....

Тогава телефонът ми звънна и като видях екрана се парализирах. Луна. Погледнах към пейката, на която седеше преди малко, но я нямаше. Колко ли време съм говорила с Матео? Пуснах му ръцете и си взех раницата. Казах му, че закъсняваме за тренировка и се изстреляхме към Ролер. Когато пристигнахме видяхме странна картинка. Всички обикаляха пързалката в кръг. Явно не сме изпуснали важната част от тренировката. Незабелязано се включихме и ние. Матео ми намигна, когато започнахме да караме. Забелязах, че липсват няколко човека. Изведнъж Нина пада, най-вероятно от притеснение, че Гастон е там. Амбър, Делфи и Хасмин и се подиграват, но новият треньор, Уили Стар заявява, че ние трябва да правим същото. Амбър не се забави със своя коментар. Уили ляга на замята и започва да се въргаля