Soy Estrella

Episode 25

-От името на Естрея-

Седя до една жена в градината на имението. Това е мама, но не съвсем. Тя рисува нещо. Звезда, Слънце и Луна. Навива я на руло и я поставя внимателно в стъклена бутилка.

Жената: Слънцето винаги ще изгрее. И светлината ще прогони мрака. Никога не се разделяйте, за да може това да е възможно. *казва с този толкова познат и нежен глас* А сега да заровим това специално съобщение, за да може когато пораснете да го изровим заедно. Това е, за да си спомняте, че след Луната винаги изгрява слънцето. И че всяка звезда блести със своя собствена светлина. Винаги ще имате светлина, защото я носите тук... *усмихва се и вдига мен и едно кестеняво момиче на ръце* в сърцето си. 

Заедно слизаме по стълбите и тя внимателно ни оставя до фонтана. Заедно заравяме бутилката в градината.

Събуждам се стресната и бързо търся медальона ми на врата си. Стискам го здраво. Опитвам се да заспя отново, но не успявам. Опитвам се да се сетя за лицето на жената, но не успявам. Има нещо много познато в гласа и... Усещам нещо, но не знам какво. Унасям се в мислите ми, а после и в сън.

На следващия ден, с Луна и Нина вървим по коридорите на Блейк, но с братовчедка ми не спираме да се прозяваме.

Нина: Какво ви е момичета? Как спахте?

Луна: Отново имах странен сън. *ококорвам очи като се сещам, за сънят ми. Луна ме поглежда* Естри, какво има?

Аз: Какво стана в съня ти?

Луна: Ами бях в градината с една много красива жена и русо бебенце. *усмихна се* Носеше твоят медальон. Жената държеше рисунка с Луна, Звезда и Слънце. После с момичето и помогнахме да я зарови до....

Аз: До фонтана в градината на имението. *довърших изречението и те ме погледнаха учудено*

Луна: Да. Откъде знаеш?

Аз: Ами Луна... Аз сънувах абсолютно същото. 

Нина: Това не е толкова странно момичета. Все пак сте неразделни от малки и споделяте едни и същи спомени. А и да не споменавам, че сте братовчедки.

Луна: Колкото и да не искам да го призная, нямаме кръвна връзка.

Аз: Да, Нина. Братовчедки сме защото сме осиновени, от две сестри.

Нина: Имате право. Но все пак споделяте много общи спомени и умът ви ги пресъздава по еднакъв начин. *замислих се над казаното. всичко това е много странно* А, Луна, забравих да ти кажа. Вчера в Ролер Гастон намери пръстена на Фелисити. Много съжалявам, но не мисля, че скоро ще мога да ти го върна.